Кен Фоллетт - Прагът на вечността

В кашона имаше и специална химизирана хартия, каквато се ползваше в циклостила. Машината нямаше лента: буквите пробиваха хартията и циклостилът вкарваше мастило в дупките.

Таня написа репортажа за Бодян и заяви, че генералният секретар Никита Хрушчов ще е лично отговорен, ако един от най-големите тенори на СССР умре в затворнически лагер. Обобщи основните точки от съдебния процес на Бодян за антисъветска дейност, включително неговата пламенна защита на художествената свобода. За да отклони подозренията от себе си, тя подвеждащо приписа сведенията за болестта на Бодян на въображаем почитател на операта в КГБ.

Когато привърши, даде два листа циклостилна хартия на Василий и каза:

— Направих го сбито.

— Чехов е казал, че краткостта е сестра на таланта — Василий бавно прочете репортажа и кимна одобрително. — Сега ще ида в радиото да го размножа. После може да го занесем на площад „Маяковски“.

Таня не се изненада, но не беше и спокойна.

— Безопасно ли е?

— Не, разбира се. Това е културно събитие, което не е организирано от властта. И затова ни устройва.

По-рано през същата година младите московчани бяха започнали да се събират неформално около паметника на болшевишкия поет Владимир Маяковски. Някои четяха на глас стихове и привличаха още народ. Зародил се беше импровизиран поетичен фестивал и някои от произведенията, които се декламираха при паметника, бяха прикрито критични към властта.

При Сталин подобно явление щеше да трае десет минути, но Хрушчов беше реформатор. Неговата програма съдържаше ограничена степен на културна търпимост и до момента не беше направено нищо срещу поетичните четения. Но либерализацията правеше две стъпки напред и една назад. Братът на Таня обясняваше, че зависи от това дали Хрушчов се справя добре и се чувства политически силен или търпи несполуки и се бои от преврат от страна на консервативните си кремълски противници. Каквато и да беше причината, не можеше да се предскаже как ще постъпят властите.

Таня беше прекалено уморена, та да разсъждава за това, и предполагаше, че и всяко друго място ще е опасно.

— Докато ти си в радиото, аз ще поспя.

Влезе в спалнята. Чаршафите бяха смачкани: предположи, че Василий и Варвара бяха прекарали сутринта в леглото. Заметна отгоре кувертюрата, свали си обувките и се изтегна.

Тялото й беше уморено, обаче умът й работеше. Страхуваше се, но все пак искаше да иде на площад „Маяковски“. Несъгласие беше важно издание, въпреки любителската изработка и слабото разпространение. Доказваше, че комунистическата власт не е всесилна. Показваше на дисидентите, че не са сами. Духовните водачи, които се бореха срещу преследването, четяха за певци, арестувани заради протестни песни, и обратното. Вместо да се чувства като самотен глас в едно монолитно общество, дисидентът осъзнаваше, че е част от голяма мрежа, хиляди хора, които искат различно и по-добро управление.

И можеше да спаси живота на Устин Бодян.

Най-сетне Таня заспа.

Събуди я някой, който я галеше по бузата. Отвори очи и видя, че Василий се е изтегнал до нея.

— Разкарай се.

— Това е моето легло.

Таня седна.

— На двадесет и две съм. Прекалено стара съм, та да те интересувам.

— За теб ще направя изключение.

— Ако ми се прииска да вляза в харем, ще ти кажа.

— Бих зарязал всички останали заради теб.

— Би ли? Дявол да те вземе.

— Бих. Наистина.

— Може би за пет минути.

— Завинаги.

— Направи го за шест месеца и ще си помисля.

— Шест месеца?

— Видя ли? Ако не можеш да пазиш целомъдрие за половин година, как даваш обещания завинаги? Колко е часът, по дяволите?

— Спа цял следобед. Не ставай. Само да се съблека и ще се вмъкна в леглото при тебе.

Таня се изправи.

— Трябва да тръгваме веднага.

Василий се предаде. Сигурно не беше сериозен. Чувстваше се задължен да предлага на младите жени. След като беше изпълнил обичайното, щеше да го забрави, поне за известно време. Подаде й снопче от около двадесет и пет листа, отпечатани двустранно с леко замазани букви: броеве на новото издание на Несъгласие. Омота около шията си червен памучен шал въпреки хубавото време. Така изглеждаше артистичен.

— Да вървим тогава.

Таня го накара да почака и отиде в банята. Лицето в огледалото я гледаше втренчено със сини очи, обрамчени от светлоруси коси с къса гаменска прическа. Сложи слънчеви очила, за да прикрие очите си и завърза грозна кафява забрадка. Сега можеше да мине за коя да е младичка жена.