Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Всички съседи приказваха как Ребека, без да знае, се е омъжила за офицер от ЩАЗИ. Това издигна положението на Вали в училище: никой досега не си беше и представял, че в семейство Франк има нещо особено. А момичетата бяха особено очаровани от мисълта, че всичко, казано или направено в този дом, е било докладвано на полицията в продължение на цяла година.

Макар Ребека да му беше сестра, Вали си даваше сметка, че тя е разкошна. Имаше прекрасна фигура и хубаво лице, което издаваше едновременно нежност и сила. Но сега забеляза, че Ребека изглежда все едно някой е умрял. Спря да свири и попита:

— Какво става?

— Уволниха ме — отвърна Ребека.

Баба Мод остави вестника.

— Това е лудост! — възкликна Вали. — Момчетата от твоето училище казват, че ти си най-добрата им учителка!

— Знам.

— Защо те уволниха?

— Мисля, че това е отмъщението на Ханс.

Вали си спомни реакцията на Ханс, когато видя разбития макет и хилядите кибритени клечици пръснати по тротоара. „Ще съжаляваш за това“, беше се провикнал той, вдигнал поглед през дъжда. Вали беше приел това като перчене, но ако се беше замислил малко, щеше да разбере, че един агент на тайната полиция разполага с властта да изпълни подобна заплаха. „Ти и семейството ти“ — беше изкрещял Ханс. И самият Вали беше включен в проклятието. Той потрепери.

— Нямат ли отчаяна нужда от учители? — попита баба Мод.

— Бернд Хелд е бесен — отговори Ребека. — Но е получил заповед от високо.

— Какво ще правиш? — попита Лили.

— Ще намеря друга работа. Не би трябвало да е трудно. Бернд ми даде блестяща препоръка. А във всяко училище в Източна Германия има недостиг на учители, защото толкова много заминаха на запад.

— И ти трябва да идеш на запад — каза Лили.

— Всички трябва да го направим — заяви Вали.

— Майка няма да тръгне, знаеш — отговори Ребека. — Тя казва, че трябва да решаваме проблемите си, а не да бягаме от тях.

Влезе бащата на Вали, облечен в тъмносин костюм с жилетка, старомоден, но елегантен. Баба Мод каза:

— Добър вечер, скъпи Вернер. Ребека има нужда от питие. Била е уволнена — баба често предполагаше, че някой има нужда от питие. Така и тя можеше да пийне.

— Знам за Ребека — отсече татко. — Разговарях с нея.

Беше в лошо настроение — трябваше да е, щом говореше нелюбезно с тъща си, която обичаше и й се възхищаваше. Вали се питаше какво ли е станало, та старият е ядосан.

Скоро разбра.

— Ела в кабинета ми, Вали. Искам да си поговорим — влезе през двойните врати в по-малкия салон, който използваше като домашен кабинет. Вали го последва. Татко седна зад писалището. Вали знаеше, че трябва да остане прав. — Преди месец разговаряхме за пушенето — каза татко.

Вали веднага се почувства виновен. Беше пропушил, за да изглежда по-голям, но му хареса и сега вече му беше навик.

— Обеща да се откажеш.

По мнението на Вали въобще не беше работа на баща му дали пуши или не.

— Отказа ли се?

— Да — излъга Вали.

— Не знаеш ли, че мирише?

— Май да.

— Можах да те подуша още щом влязох в салона.

Сега Вали се почувства глупак. Спипали го бяха в детинска лъжа. Това обаче не го настрои по-приятелски към баща му.

— Затова знам, че не си се отказал.

— Защо ме питаш тогава?

Вали ненавиждаше сприхавия тон, който долови в гласа си.

— Надявах се да ми кажеш истината.

— Надяваше се да ме хванеш.

— Ако искаш, вярвай и в това. Предполагам, че и сега в джоба ти има пакет цигари.

— Да.

— Остави го на бюрото ми.

Вали извади цигарите от джоба на панталоните си и ядно ги хвърли на писалището. Татко му ги взе и небрежно ги метна в някакво чекмедже. Бяха Лъки Страйк, не долнопробните източногермански ф6, при това почти цял пакет.

— Няма да излизаш вечер в продължение на един месец — каза татко. — Поне няма да ходиш по барове, където хората свирят на банджо и пушат през цялото време.

От паника стомахът на Вали се сви. Бореше се да остане спокоен и разумен.

— Не е банджо. Китара е. И не е възможно да не излизам цял месец.

— Не се дръж нелепо. Ще правиш каквото ти кажа.

— Добре — отчаяно се съгласи Вали. — Но не започваме тази вечер.

— Започваме веднага.

— Но довечера трябва да ида в клуб Минезенгер.

— Тъкмо от този род места искам да те задържа настрани.

Старият беше невъзможен!

— Няма да излизам цял месец, броено от утре, става ли?

— Карантината ти няма да обслужва твоите планове. Това ще развали замисъла. Предназначението й е да ти причини неудобство.