Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Да убиеш присмехулник — прочете той. — Току-що спечели наградата Пулицър, нали?

— И действието се развива в Алабама, където отиваш.

— Благодаря.

След няколко минути той целуна майка си за довиждане, излезе от къщата с малко куфарче в ръка и взе автобуса за Вашингтон. Слезе на спирката на Грейхаунд в центъра. В кафенето се беше събрала малка група активисти на движението за граждански права. Джордж познаваше неколцина от обучението. Бяха смесица от бели и черни, мъже и жени, стари и млади. Наред с десетината участници в похода, имаше и организатори от Конгреса за расово равенство, двама журналисти от негърската преса и неколцина поддръжници. КОРА бяха решили да разделят групата на две и едната половина да тръгне от спирката на Трейлуейс, от другата страна на улицата. Нямаше плакати и телевизионни камери: всичко беше обещаващо кротко.

Джордж поздрави Джоузеф Хюго, негов състудент юрист, бял младеж с изпъкнали сини очи. Двамата бяха организирали бойкот на закусвалнята Уулуъртс в Кембридж, Масачузетс. В повечето щати Уулуъртс бяха интегрирани, но на юг, също като автобусния превоз, бяха сегрегирани. Джо обаче някак успяваше да изчезне точно преди сблъсъка и Джордж го беше определил като добронамерен страхливец.

— Идваш ли с нас, Джо? — попита той и се помъчи да прикрие скептицизма в гласа си.

Джо поклати глава.

— Дойдох само да пожелая късмет.

Пушеше дълги ментолови цигари с бял филтър и сега припряно тръскаше една в тенекиен пепелник.

— Жалко. Ти си от юга, нали?

— Бирмингам, Алабама.

— Ще ни нарекат външни агитатори. Щеше да е полезно с нас в автобуса да има някой южняк, за да ги опровергае.

— Не мога, имам си работа.

Джордж не притисна Джо. И сам беше достатъчно уплашен. Вземеше ли да обсъжда опасностите, можеше да се разубеди. Огледа групата. Със задоволство забеляза Джон Луис, ненатрапчив, но впечатляващ студент по богословие, който беше сред основателите на Студентския координационен комитет по ненасилието, най-радикалната от групите за граждански права.

Водачът им призова за внимание и започна с кратко изявление за пресата. Докато той говореше, Джордж забеляза как в кафенето се вмъква висок бял мъж на четиридесетина години в омачкан ленен костюм. Беше хубав, ако и малко понатежал, лицето му беше румено като на пияч. Изглеждаше като пътник за автобуса и никой не му обърна внимание. Седна до Джордж, преметна ръка през раменете му и за кратко го прегърна.

Това беше сенатор Грег Пешков, бащата на Джордж.

Връзката им беше публична тайна, известна на запознатите с вашингтонския живот, но никога не беше открито признавана. Грег не беше единственият политик с подобна тайна. Сенатор Стром Търмонд беше платил колежанското образование на дъщерята на прислужницата в неговото семейство: носеше се слух, че момичето е негово дете — което не пречеше на Търмонд да е краен сегрегационист. Когато Грег се беше появил, напълно непознат за шестгодишния си син, беше помолил Джордж да го нарича чичо Грег и така и не успяха да намерят по-добър евфемизъм.

Грег беше себичен и на него не можеше да се разчита, но по някакъв свой начин той се грижеше за Джордж. Като юноша Джордж беше преминал през дълга фаза на гняв към баща си, а после започна да го приема такъв, какъвто е, с мисълта, че половин баща е по-добре от никакъв.

— Джордж — рече тихо Грег. — Тревожа се.

— И ти, и мама.

— Какво каза тя?

— Мисли, че южняците расисти ще ни избият до един.

— Не мисля, че това ще стане, но можеш да загубиш работата си.

— Господин Реншоу каза ли нещо?

— Не, по дяволите, той още нищо не знае за това. Но съвсем скоро ще узнае, ако те арестуват.

Реншоу беше от Бъфало, приятел от детинство на Грег и старши партньор в престижната вашингтонска правна фирма Фосет Реншоу. Предишното лято Грег уреди на Джордж работа през ваканцията като юридически помощник там и, както и двамата се бяха надявали, временният пост доведе до предложение за работа след дипломирането. Беше голям удар: Джордж щеше да е първият негър, който работи във фирмата нещо различно от чистач.

Джордж отговори малко раздразнено.

— Участниците в Похода на свободата не са закононарушители. Ние опитваме да доведем до прилагане на закона. Сегрегационистите са престъпниците. Очаквах юрист като Реншоу да го разбира.

— Разбира го. Но въпреки това не може да вземе на работа човек, който си е имал неприятности с полицията. Повярвай ми, същото щеше да е и ако ти беше бял.