Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Той я зяпаше, без да отговори.

Шолц се обърна и се запрепъва по коридора.

— Вървете след него — нареди Ханс.

Асансьорът дойде и Ребека тъкмо влизаше вътре, когато Ханс кресна:

— Арестувайте този глупак и го хвърлете в килията.

Обърна се да каже нещо на Ребека, но вратите на асансьора се затвориха и тя натисна бутона за приземния етаж.

Докато минаваше през преддверието, едва виждаше от сълзи. Никой не я заговори: без съмнение беше обичайно тук да се виждат плачещи хора. Мина под дъжда през паркинга към автобусната спирка.

Бракът й беше измама. Едва можеше да възприеме това. Беше спала с Ханс, обичаше го и се омъжи за него, а той я беше лъгал през цялото време. Изневярата можеше да е нещо временно, но Ханс я беше мамил от самото начало. Трябва да беше започнал да излиза с нея, за да я шпионира.

Несъмнено, никога не беше възнамерявал да се ожени за нея. Първоначално навярно беше планирал само да пофлиртува, колкото да бъде допуснат в дома й. Измамата беше проработила твърде добре. Трябва да е бил потресен, когато тя му предложи брак. Навярно е бил принуден да вземе решение: да й откаже и да прекрати наблюдението или да приеме и да го продължи. Може би дори началството му беше наредило да приеме. Как можа да се подведе така?

Автобусът спря и тя се качи. Отправи се със сведен поглед към седалката в дъното и покри лицето си с длани.

Замисли се за времето, когато се ухажваха. Когато тя повдигаше въпроси, които се бяха оказвали пречка в предишните й връзки — нейният феминизъм, антикомунизъм, близостта й с Карла — Ханс винаги даваше правилните отговори. Тя вярваше, че двамата мислят сходно, почти като по чудо. Никога не й беше хрумвало, че той се преструва.

Автобусът пълзеше сред стари руини и нов бетон към централния квартал „Митте“. Ребека опита да помисли за бъдещето си, но не успя. Можеше само да премисля миналото. Припомни си сватбения им ден, медения месец и едната година брак и сега виждаше всичко това като пиеса, която Ханс беше играл. Той беше откраднал от нея две години и това така я ядоса, че тя спря да плаче.

Припомни си вечерта, когато му предложи да се оженят. Разхождаха се в Народния парк във „Фридрихсхайн“ и бяха спрели пред стария Приказен фонтан да погледат каменните костенурки. Ребека носеше морскосиня рокля, цветът, който най-добре й прилягаше. Ханс имаше ново сако от туид: успяваше да си намери хубави дрехи, макар че Източна Германия беше модна пустиня. Беше я прегърнал и Ребека се чувстваше в безопасност, защитена и ценена. Искаше един мъж завинаги и той беше този мъж.

— Хайде да се оженим, Ханс — беше му казала тя, а той я беше целунал и отвърнал:

— Каква чудесна идея.

Глупава бях, гневно си помисли Ребека, много глупава.

Едно нещо намери обяснение. Ханс не искаше още да имат деца. Твърдеше, че иска първо да получи още едно повишение и да имат свой дом. Не беше го споменавал преди женитбата и Ребека се беше изненадала заради възрастта им: тя вече беше на двадесет и девет, а той на тридесет и четири. Сега знаеше истинската причина.

Докато слезе от автобуса, вече беше гневна. Закрачи бързо през вятъра и дъжда към високата стара къща, където живееше. От антрето видя през отворената врата на предната стая, че майка й е потънала в разговор с Хайнрих фон Касел, неин колега социалдемократ от градския съвет в следвоенните години. Ребека бързо отмина, без да ги заговори. Дванадесетгодишната й сестра Лили си пишеше домашните на кухненската маса. Откъм салона се чуваше роялът: брат й Вали свиреше блус. Ребека се качи към двете стаи, които деляха с Ханс.

Първото, което видя, щом влезе, беше моделът на Ханс. Работеше по него през годината, откакто бяха женени. Правеше макет на Бранденбургската врата от кибритени клечки и лепило. Всичките му познати трябваше да запазват изгорелите си кибритени клечки. Моделът беше почти завършен и се мъдреше на малка масичка в средата на стаята. Ханс беше изработил централната арка и крилата и сега работеше по квадригата — теглената от четири коня карета на върха, която беше много по-трудна.

Трябва да е бил отегчен, с горчивина си помисли тя. Несъмнено проектът беше начин да прекарва вечерите с жена, която не обича. Бракът им беше като този макет — паянтово копие на истинското нещо.

Отиде до прозореца и загледа дъжда. След минута един жълтеникав Трабант 500 спря до бордюра и Ханс слезе.

Как смееше да идва тук сега?

Ребека със замах отвори прозореца, без да обръща внимание на дъжда, който нахлу вътре, и викна: