Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Останалите чакаха. Той сви рамене и каза:

— Нищо. Никой не опита да ме спре, никой нищо не каза.

— Поръчах си кола в лавката — каза Мария — и келнерката ми продаде. Мисля, че някой е решил да избегне неприятностите.

— Така ли ще е по целия път до Ню Орлиънс? — попита Джордж. — Дали просто ще се преструват, че нищо не е станало? И като си идем пак ще възстановят сегрегацията? Това ще подкопае позициите ни!

— Не се притеснявай — отговори Мария. — Познавам хората, които управляват Алабама. Повярвай ми, не са толкова умни.

Вали Франк свиреше на пиано в салона на горния етаж. Инструментът беше голям Стейнуей и бащата на Вали имаше грижата да е акордиран, за да може баба Мод да свири. Вали си припомняше рифа от песента на Елвис „Объркан блус“. Беше в до, което го правеше по-лесен.

Баба му седеше и четеше некролозите в Берлинер Цайтунг. Беше на седемдесет, стройна, с изправена стойка и тъмносиня кашмирена рокля.

— Умееш добре да свириш такива неща — каза тя, без да вдига поглед от вестника. — Наследил си моя слух, както и зелените ми очи. Дядо ти Валтер, на когото си кръстен, мир на праха му, така и не успя да изсвири рагтайм. Опитах да го науча, но беше безнадежден.

— Свирила си рагтайм? — изненада се Вали. — Никога не съм чувал да свириш нещо различно от класическа музика.

— Рагтаймът ни спаси от глад, когато майка ти беше бебе. След Първата световна война свирих в един клуб, Нахтлебен, тук в Берлин. Плащаха ми милиарди марки на вечер, което едва стигаше за хляб; но понякога получавах бакшиши в чужда валута и с два долара можехме да преживеем добре цяла седмица.

— Олеле — Вали не можеше да си представи среброкосата му баба да свири на пиано за бакшиши в нощен клуб.

Сестрата на Вали влезе в стаята. Лили беше почти три години по-малка и напоследък той не беше сигурен как да се държи с нея. Откак се помнеше, тя беше голяма беля — като по-малък брат, само че по-глупава. Напоследък обаче проявяваше някакъв разум, а за да са нещата дори по-сложни, някои от приятелките й имаха гърди.

Извърна се от пианото и взе китарата. Беше я купил преди година от една заложна къща в Западен Берлин. Навярно беше заложена от някой американски войник срещу заем, който така и си беше останал неплатен. Марката беше Мартин и макар да беше евтина, китарата изглеждаше на Вали доста добър инструмент. Предполагаше, че нито стопанинът на заложната къща, нито войникът бяха осъзнавали стойността й.

— Слушай това — каза той на Лили и подхвана една бахамска мелодия, наречена „Всички мои премеждия“ с текст на английски. Чул я беше по западните радиостанции: беше популярна сред американските групи. Минорните акорди я правеха меланхолична и Вали беше доволен от печалния акомпанимент с подръпване на струните, който беше измислил.

Когато свърши, баба Мод погледна над вестника и каза на английски:

— Вали, скъпи, произношението ти е съвсем ужасно.

— Съжалявам.

Тя мина на немски.

— Но пееш хубаво.

— Благодаря — Вали се обърна към Лили: — Какво мислиш за песента?

— Малко е мрачна. Може би ще ми хареса повече, след като я чуя няколко пъти.

— Не е добре. Искам да я изпълня тази вечер в Минезенгер.

Това беше музикален клуб точно до „Курфюрстендам“ в Западен Берлин. Названието означаваше трубадур.

Лили остана впечатлена.

— Свириш в Минезенгер?

— Специална вечер е. Провеждат състезание. Всеки може да свири. Победителят получава възможност да стане редовен изпълнител.

— Не знаех, че клубовете правят това.

— Обикновено не. Този е единственият.

— Не трябва ли да си по-голям, за да ходиш на такова място? — попита баба Мод.

— Трябва, обаче и по-рано съм влизал.

— Вали изглежда по-голям от възрастта си — каза Лили.

— Хмм.

— Никога преди не си свирил пред публика — каза му Лили. — Нервен ли си?

— Можеш да се обзаложиш.

— Трябва да изсвириш нещо по-бодро.

— Май си права.

— Какво ще кажеш за „Тази страна е твоя страна“? Много я харесвам.

Вали засвири и Лили запя с него.

Докато пееха, влезе по-голямата им сестра Ребека. Вали я боготвореше. След войната, когато родителите им работеха отчаяно по цели денонощия, за да прехранват семейството, Ребека често поемаше грижата за Вали и Лили. Беше като втора майка, но не толкова строга.

И беше толкова смела! Вали я беше гледал изумено, когато изхвърли през прозореца макета от кибритени клечки, изработен от съпруга й. Той никога не беше харесвал Ханс и тайно се радваше, че си отива.