Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джордж знаеше, че по-важната причина за почивката е президентът Кенеди да си вземе лекарствата. Повечето хора знаеха, че има болки в гърба, но малцина разбираха, че той води непрестанна битка срещу още цял куп болести, включително болестта на Адисън и колит. Два пъти дневно лекарите му биеха коктейл стероиди и антибиотици, за да продължава да работи.

Боби се зае да преработи писмото до Хрушчов с помощта на ведрия млад Тед Соренсън, автор на президентските речи. Двамата се оттеглиха с хората си в кабинета на президента, тясна стая до Овалния кабинет. Джордж взе писалката и жълтия бележник и записа всичко, което Боби му каза да запише. Обсъждан само от двама души, отговорът вървеше бързо. Важните параграфи бяха:

1. Вие се съгласявате да премахнете тези оръжейни системи от Куба под съответното наблюдение на Обединените нации; и се ангажирате, с подходящите гаранции, да възпрепятствате по-нататъшното внасяне на такива оръжейни системи в Куба.

2. Ние от своя страна се съгласяваме — при установяването на съответните споразумения чрез Обединените нации, които да гарантират провеждането и продължаването на тези ангажименти — (а) незабавно да прекратим карантинните мерки, които сега са в сила, и (б) да дадем уверения срещу инвазия в Куба; и аз съм уверен, че всички останали държави в Западното полукълбо ще са готови да постъпят по същия начин.

Съединените щати приемаха първото предложение на Хрушчов. А второто? Боби и Соренсън се съгласиха отговорът да е такъв:

Ефектът на такова едно споразумение за облекчаването на напрежението в света ще ни позволи да работим за по-общо споразумение относно „други въоръжения“, както е предложено във Вашето второ писмо.

Не беше много, само намек за обещание да се обсъди нещо, но вероятно това беше максималното, което ЕксКом щеше да позволи.

Джордж пък се питаше как е възможно това да е достатъчно.

Предаде ръкописната чернова на една от президентските секретарки и я помоли да напечата текста. След няколко минути Боби беше повикан в Овалния кабинет, където се събираше по-малка група: президентът, Дийн Ръск, Макджордж Бънди и още двама или трима, с най-близките им сътрудници. Вицепрезидентът Линдън Джонсън не участваше: по мнението на Джордж той беше умен политик, но грубите му тексаски маниери дразнеха изтънчените бостънци братя Кенеди.

Президентът поиска Боби да отнесе писмото лично на съветския посланик във Вашингтон, Анатолий Добринин. През последните няколко дни Боби и Добринин бяха провели няколко неофициални срещи. Не си допадаха много, но можеха да разговарят откровено и представляваха полезен канал, който подминаваше вашингтонската бюрокрация. В една лична среща навярно Боби можеше да се разпростре по-подробно по намека за обещание да се обсъдят ракетите в Турция — без да е нужно предварително одобрение от ЕксКом.

Дийн Ръск предложи Боби да стигне малко по-далеч с Добринин. На днешните срещи беше станало ясно, че всъщност никой не иска ракетите Юпитер да останат в Турция. От строго военна гледна точка те бяха безполезни. Проблемът беше козметичен: турското правителство и останалите съюзници от НАТО щяха да се разгневят, ако Съединените щати изтъргуват тези ракети в споразумението за Куба. Ръск предложи едно решение, което според Джордж беше много умно.

— Предложете да изтеглим Юпитерите по-късно, да речем, след пет-шест месеца — каза той. — Тогава ще можем да го направим тихо, със съгласието на нашите съюзници, и за компенсация ще засилим активността в Средиземноморието на нашите ядрени подводници. Но Съветите трябва да обещаят да запазят тази сделка в пълна тайна.

Изненадващо предложение, но блестящо, рече си Джордж.

Всички се съгласиха забележително бързо. Дискусиите на ЕксКом скачаха от точка на точка из целия свят, но по-малката група в Овалния кабинет изведнъж доби решаващо значение.

— Обади се на Добринин — нареди Боби на Джордж. Погледна си часовника, Джордж — също. Беше седем и четвърт вечерта. — Помоли го да се срещне с мен в Министерството на правосъдието след половин час.

— И дайте писмото на пресата петнадесет минути по-късно — добави президентът.

Джордж отиде в стаята на секретарките до Овалния кабинет и вдигна телефона.

— Свържете ме със съветското посолство — помоли той телефонистката.

Посланикът незабавно се съгласи на срещата.

Джордж отнесе напечатаното писмо на Мария и каза, че президентът иска то да се даде на пресата в осем.