Кен Фоллетт - Прагът на вечността

„Само още няколко секунди“, молеше се Таня на незнайно кой бог.

Таня, Пас и Иванов гледаха майора. Майорът гледаше екрана. В помещението се чуваше само бипкането на радара.

После майорът рече:

— Слушам.

Какво следваше — избавление или не?

Без да затваря телефона, майорът каза на хората в стаята:

— Унищожете Мишена № 33. Изстреляйте две ракети.

— Не! — промълви Таня.

Разнесе се рев. Таня погледна през прозореца. Една ракета излетя от установката и изчезна в миг. Втора я последва след няколко секунди. Таня закри устата си с длан, понеже усещаше, че може да повърне от страх.

Ракетите щяха да се издигнат на височина двадесет километра за около минута.

„Нещо може да се обърка“, мислеше Таня. „Ракетите може да се повредят, да се отклонят и да паднат в морето“.

На радара две малки точки приближаваха към една по-голяма.

Таня се молеше да пропуснат.

Движеха се бързо. После трите точки се сляха.

Пас извика победоносно.

Тогава по екрана се сипнаха множество ситни точки.

— Мишена № 33 унищожена — каза майорът по телефона.

Таня погледна през прозореца, все едно можеше да види как Ю-2 се разбива в земята.

Майорът повиши глас.

— Улучихме. Добра работа.

— И какво ще ни направи сега президентът Кенеди? — попита Таня.

В събота следобед Джордж беше изпълнен с надежда. Посланията на Хрушчов бяха непоследователни и объркващи, но изглежда той търсеше изход от кризата. А президентът Кенеди определено не искаше война. При добра воля от двете страни сякаш бе немислимо да се провалят.

На път към Кабинета, Джордж се отби в пресслужбата и завари Мария на бюрото й. Тя носеше елегантна сива рокля, но на косите й имаше яркорозова лента, все едно обявяваше на света, че се чувства добре и е щастлива. Джордж реши да не я пита как е: явно тя не искаше да се отнасят с нея като с инвалид.

— Заета ли си?

— Чакаме отговора на президента Кенеди до Хрушчов. Съветското предложение беше отправено публично, затова смятаме, че и американският отговор ще бъде предоставен на пресата.

— Затова е и срещата, на която отивам с Боби — каза Джордж. — Да подготвим отговора.

— Размяната на ракетите в Куба с ракетите в Турция изглежда разумно предложение — рече Мария. — Особено защото може да спаси живота на всички ни.

— Слава Богу.

— Майка ти говори така.

Той се засмя и си тръгна. В Кабинета се събираха съветниците и екипите им за срещата на ЕксКом в четири. Застанал сред група военни край вратата, Лари Мохини говореше:

— Трябва да им попречим да дадат Турция на комунистите!

Джордж изпъшка. Военните приемаха всичко като битка до смърт.

Всъщност никой нямаше да даде Турция. Предложението беше да се махнат няколко ракети, които и без това бяха остарели. Пентагонът наистина ли щеше да се противопостави на мирната сделка? Направо не можеше да повярва.

Президентът Кенеди дойде и зае обичайното си място, в средата на дългата маса, с прозорците зад гърба. Всички разполагаха с копия на плана за отговор, който беше изработен по-рано. В него се казваше, че САЩ не могат да обсъждат ракетите в Турция, докато Кубинската криза не се разреши. Президентът не харесваше текста на този отговор.

— Ние отхвърляме неговото послание — оплака се Кенеди. „Той“ винаги означаваше Хрушчов. Кенеди разглеждаше това като личен конфликт. — Това няма да успее. Той ще обяви, че ние сме отхвърлили предложението му. Нашата позиция трябва да бъде, че ние се радваме да обсъдим този въпрос — след като получим положителни индикации, че те са прекратили работата си в Куба.

— Това наистина превръща Турция в quid pro quo — каза някой.

Съветникът по националната сигурност Макджордж Бънди се съгласи:

— Това е и моята тревога — Бънди, с оредяваща коса, макар и само на четиридесет и три, беше от републиканско семейство и беше склонен да поддържа твърда линия. — Ако покажем на НАТО и на другите ни съюзници, че искаме да направим тази размяна, ще имаме истински неприятности.

Джордж се обезкуражи: Бънди вземаше страната на Пентагона против сделката.

Съветникът продължи:

— Ако изглежда, че заменяме отбраната на Турция срещу заплаха за Куба, ще ни се наложи да посрещнем радикално спадане на ефективността на съюза.

Там е проблемът, осъзна Джордж. Ракетите Юпитер може и да бяха остарели, но те символизираха решимостта на Америка да се съпротивлява на разпространението на комунизма.

Бънди не можа да убеди президента.