Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— В писмото имаме една сделка, а сега получаваме друга. Как можем да преговаряме с някого, който променя предложението си, преди да сме имали възможността да отговорим?

Никой не знаеше.

В тази събота кралските поинсетии по хаванските улици разцъфтяха с яркочервени цветове като кървави петна на фона на небето.

Рано сутринта Таня отиде в магазина и мрачно накупува провизии за края на света: пушено месо, кондензирано мляко, пушено сирене, стек цигари, бутилка ром и батерии за фенерчето. Макар да беше по изгрев-слънце, имаше опашка. Но Таня чака само петнадесет минути — нищо за човек, навикнал на московските опашки.

По тесните улички на стария град властваше настроение на обреченост. Гражданите на Хавана вече не размахваха ножове мачете и не пееха химна. Събираха пясък в кофи, за да гасят пожари, залепваха ивици хартия по прозорците, за да намалят щетите от летящите отломки, мъкнеха чували с брашно. Бяха проявили глупостта да предизвикат могъщия си съсед и сега щяха да бъдат наказани. Трябваше да са по-разумни.

Прави ли бяха? Неизбежна ли беше вече войната? Таня беше сигурна, че нито един държавен ръководител в света не иска война, даже Кастро, който звучеше на границата на лудостта. Но можеше да се случи. Тя се замисли мрачно за събитията от 1914 година. И тогава никой не е искал война. Но австрийският император виждал заплаха в сръбската независимост, както Кенеди виждаше заплаха в кубинската независимост. И когато Австрия обявила война на Сърбия, плочките на доминото започнали да падат със смъртоносна неизбежност, докато половината свят не бил въвлечен във война, по-жестока и кръвопролитна от всички дотогава. Ала сега навярно войната можеше да се избегне.

Замисли се и за Василий Енков в затворнически лагер в Сибир. Иронията беше, че той можеше и да оцелее в ядрената война. Наказанието можеше да спаси живота му. Таня се надяваше да е така.

Когато се върна в жилището си, включи радиото. Настроено беше на една от американските радиостанции, които излъчваха от Флорида. Новината беше, че Хрушчов е предложил на Кенеди сделка. Той щеше да изтегли своите ракети от Куба, ако Кенеди стореше същото в Турция.

Таня погледна кутийките мляко и я заля облекчение. Може би нямаше да й трябват запасите за извънреден случай.

Каза си, че е твърде рано да се чувства в безопасност. Щеше ли Кенеди да приеме? Щеше ли да се окаже по-мъдър от ултраконсервативния австрийски император Франц Йосиф?

Навън се чу клаксон. Таня отдавна имаше уговорка за днес — да отлети с Пас до източния край на Куба, за да пише за съветска противовъздушна батарея. Всъщност не беше очаквала, че Пас ще се появи, но когато погледна през прозореца, видя неговия Буик комби на бордюра. Чистачките се мъчеха да преборят тропическата дъждовна буря. Взе си дъждобрана и чантата и излезе.

— Видя ли какво направи вашият вожд? — ядосано попита той, когато Таня влезе в колата.

Гневът му я изненада.

— Имаш предвид предложението за Турция?

— Даже не се консултира с нас!

Пас потегли. Караше твърде бързо по тесните улици.

Таня дори не се беше замисляла трябва ли кубинските ръководители да бъдат част от преговорите. Очевидно и Хрушчов беше пропуснал нуждата от тази проява на любезност. Светът разглеждаше кризата като сблъсък на свръхсилите, но кубинците естествено си представяха, че тя все още е заради тях. И смътните изгледи за договаряне на мир им се струваха предателство.

Таня трябваше да успокои Пас, пък дори само за да предотврати някоя пътна злополука.

— А какво бихте казали вие, ако Хрушчов ви беше попитал?

— Че няма да заменим нашата сигурност за сигурността на Турция! — отговори той и удари волана с длан.

„Ядрените оръжия не донесоха сигурност на Куба“, мислеше Таня. Стана обратното. Днес кубинската независимост беше в по-голяма опасност от когато и да било. Но реши да не гневи Пас като изтъква това.

Той стигна до една военна писта извън Хавана, където ги очакваше самолетът — Яковлев Як-16, витлов лек съветски пътнически самолет. Таня го огледа с интерес. Никога не беше предвиждала да става военен кореспондент, но за да не изглежда невежа, тя се постара да научи нещата, които мъжете знаеха, особено как да идентифицира самолети, танкове и кораби. Това беше военната модификация на Як, с картечница в куличка над фюзелажа.

Таня и Пас споделяха десетместния самолет с двама майори от Тридесет и втори гвардейски противовъздушен полк, облечени в ярките карирани ризи и бричове, които бяха раздадени на съветските военни в неумел опит да бъдат предрешени като кубинци.