Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Аня целуна Димка.

— Отлично, сине. Тя не искаше да се омъжва, докато не срещна теб.

— Може би скоро ще имам правнуци! — рече Григорий и открито смигна на Нина.

— Татко, не притеснявай горкото момиче — намеси се Володя.

— Да я притеснявам ли? Глупости. Ние с Нина сме приятели.

— А за това не се безпокой — обади се Катерина, която беше подпийнала. — Тя вече е бременна.

— Майко! — възропта Володя.

Катерина сви рамене.

— Жените могат да познаят.

Значи затова огледа Нина така подробно, когато дойдохме, каза си Димка. Видя как Володя и Зоя се споглеждат: Володя въпросително вдигна вежда, Зоя кимна лекичко и Володя беззвучно изрече: „О!“.

Аня изглеждаше потресена.

— Но ти ми каза… — заговори тя на Нина.

Димка се обади.

— Знам. Мислехме, че Нина не може да има деца. Но лекарите сбъркаха!

Григорий вдигна поредната чаша.

— Ура за невежите лекари! Нина, искам момче — правнук, който да продължи рода Пешкови-Дворкини!

— Ще се постарая, Григорий Сергеевич — отговори Нина с усмивка. Аня все още изглеждаше притеснена.

— Лекарите са сгрешили?

— Знаете ги какви са, никога няма да си признаят грешката — каза Нина. — Твърдят, че е чудо.

— Само се надявам да доживея да видя правнука — продължи Григорий. — Проклети да са американците.

Котя, шестнадесетгодишното момче, се обади:

— Защо американците имат повече ракети от нас?

— Когато през четиридесета — отговори Зоя, — ние, учените, започнахме да работим по ядрената енергия и казахме на правителството, че тя може да се ползва за създаването на свръхмощна бомба, Сталин не ни повярва. И така, Западът изпревари Съветския съюз и още са пред нас. Това става, когато правителствата не слушат учените.

Володя додаде:

— Но не повтаряй в училище какво ти е казала майка ти, нали?

— Че кого го е грижа? — възкликна Аня. — Сталин изтреби половината от нас, сега Хрушчов ще изтреби другата половина.

— Аня! — възмути се Володя. — Не пред децата!

— Мъчно ми е за Таня — продължи Аня, без да обръща внимание на забележката на брат си. — Чак в Куба, очаква американците да нападнат. — Тя захлипа. — Иска ми се да можех да видя красивото ми момиченце отново — каза тя и внезапно по страните й се застичаха сълзи. — Само веднъж, преди да умрем.

Към събота сутринта Съединените щати бяха готови да нападнат Куба.

Лари Мохини съобщи на Джордж подробностите в подземната Кризисна зала в Белия дом. Президентът Кенеди я наричаше кочина, защото я намираше тясна — но той беше отраснал в красиви и просторни къщи — стаята беше по-голяма от апартамента на Джордж.

Според Мохини ВВС разполагаха с петстотин седемдесет и шест самолета в пет бази, готови за въздушно нападение, което да превърне Куба в Димяща пустиня. Пехотата беше мобилизирала 150 000 души за инвазията, която щеше да последва. Флотът имаше двадесет и шест разрушителя и три самолетоносача, които обикаляха островната държава. Мохини изброи всичко това с гордост, все едно беше негова лична заслуга.

Джордж мислеше, че Мохини е твърде словоохотлив.

— Нищо от това няма да свърши работа срещу ядрените оръжия — каза той.

— За щастие, и ние имаме такива — отвърна Мохини.

Като че ли това оправяше нещата.

— Как точно ги изстрелваме? — попита Джордж. — Искам да кажа, какво прави президентът? Физически?

— Трябва да се обади в Обединената военна стая в Пентагона. Телефонът му в Овалния кабинет има един червен бутон, който го свързва незабавно.

— И какво казва?

— Той има едно черно кожено куфарче със серия кодове, които трябва да използва. Куфарчето е навсякъде с него.

— И после…?

— Автоматично е. Има една програма, наречена Единен интегриран оперативен план. Нашите бомбардировачи и ракети тръгват с около три хиляди ядрени оръжия и се отправят към хиляда цели в комунистическия блок. — Мохини направи жест, все едно заглажда нещо. — Изтриваме ги от лицето на земята — произнесе той с наслада.

Подобно отношение не минаваше пред Джордж.

— И те правят същото с нас.

Мохини се раздразни.

— Виж какво, ако ние нанесем първия удар, можем да унищожим повечето им оръжия, преди да са се отделили от земята.

— Но не е вероятно ние да нанесем първия удар, понеже не сме варвари и не искаме да започнем ядрена война, която ще погуби милиони.

— Ето тук вие, политиците, грешите. Да нанесеш първия удар означава да победиш.

— Дори и да направим каквото ти искаш, ние ще унищожим само повечето им оръжия, сам го каза.