Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Излитането се получи прекалено вълнуващо — в Карибско море беше дъждовният сезон, духаше и поривист вятър. Когато успяваха да зърнат земята между облаците, съзираха мозайка от кафяви и зелени парчета, набраздени от кривите жълти линии на пътищата. Бурята подмята самолетчето в продължение на два часа. После небето се проясни внезапно, както беше присъщо за промените във времето в тропиците, и кацнаха гладко близо до град Банес.

Посрещна ги полковник от Червената армия на име Иванов, който вече знаеше всичко за Таня и статията, която тя пише. Откара ги в базата на противовъздушните войски. Пристигнаха в десет сутринта местно време.

Мястото беше изградено като шестолъча звезда с команден пост в центъра и установки в краищата. До всяка установка имаше влекач, натоварен с по една ракета земя-въздух. Войниците изглеждаха окаяно в прогизналите окопи. В командния пост офицерите се взираха неотклонно в зелените екрани на радарите, които бипкаха монотонно.

Иванов представи Таня и Пас на майора, който командваше батареята. Той беше видимо напрегнат. Несъмнено би предпочел да не посреща високопоставени гости в такъв ден.

Няколко минути след пристигането им на голяма височина и на триста и двадесет километра в западна посока беше засечен чужд самолет, навлизащ в кубинското въздушно пространство. Обозначиха го като Мишена № 33.

Всички говореха на руски, тъй че Таня трябваше да превежда на Пас.

— Трябва да е шпионски Ю-2 — каза той. — Нищо друго не лети толкова високо.

Таня се усъмни.

— Това учение ли е? — обърна се тя към Иванов.

— Планирахме заради вас да направим нещичко. Но всъщност това сега е истинско.

Изглеждаше толкова притеснен, че Таня му повярва.

— Няма да го свалим, нали? — попита тя.

— Не знам.

— Нагли американци! — беснееше Пас. — Да летят точно над нас! Какво биха казали, ако кубински самолет лети над Форт Браг! Представете си как ще се възмутят!

Майорът обяви бойна тревога и съветските войници започнаха да прехвърлят ракетите на установките и да свързват кабелите. Вършеха всичко спокойно и ефективно и Таня предположи, че са се упражнявали многократно.

Един капитан чертаеше на картата курса на Ю-2. Куба беше дълга и тясна, около хиляда и двеста километра от изток на запад, но едва от осемдесет до сто и шестдесет от север на юг. Таня видя, че шпионският самолет вече е на осемдесет километра в Куба.

— Колко бързо летят тези самолети? — попита тя.

— Осемстотин километра в час — отговори Иванов.

— А на каква височина?

— На тридесетина километра, приблизително двойно по-високо от обикновен реактивен самолет.

— Можем ли наистина да улучим цел, която е толкова далече и се движи толкова бързо?

— Не ни е нужно пряко попадение. Ракетата има неконтактен взривател. Експлодира, когато приближи.

— Знам, че се прицелваме в този самолет — каза Таня. — Но моля Ви, кажете ми, че няма наистина да стреляме по него.

— Майорът се обажда за инструкции.

— Но американците може да отговорят на удара.

— Не решавам аз.

Радарът следеше самолета натрапник и един лейтенант четеше от екрана височината, скоростта и разстоянието. Навън съветските артилеристи насочваха установките така, че да следват Мишена № 33. Ю-2 премина над Куба от север на юг, после обърна на изток по брега и се насочи към Банес. Установките бавно се въртяха на подвижните си основи и следяха мишената като вълци, които душат във въздуха.

— Ами ако стрелят по случайност? — обърна се Таня към Пас.

Той не мислеше за това.

— Снима нашите позиции! — каза Пас. — Снимките ще се ползват, за да насочват техните войски, когато нахлуят. А това може да стане до няколко часа.

— Инвазията е много по-вероятна, ако убиете американски пилот!

Майорът държеше телефонната слушалка до ухото си и наблюдаваше радара за контрол на огъня. Погледна Иванов и каза:

— Говорят с Плиев.

Таня знаеше, че Плиев е съветският главнокомандващ в Куба. Но нали Плиев не може да свали американски самолет без разрешение от Москва.

Ю-2 стигна до най-южната точка на Куба и обърна край северния бряг. Банес беше близо до брега. Курсът на Ю-2 щеше да го доведе точно над тях. Но всеки миг можеше да се насочи на север и тогава, летейки със скорост километър и шестстотин метра в секунда, бързо щеше да излезе от обсег.

— Свалете го! — каза Пас. — Веднага!

Никой не му обърна внимание.

Самолетът обърна на север. Беше почти над батареята, но на повече от двадесет километра височина.