Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Ситуацията се променя в тази посока, Мак.

— Обосновката за това послание е, че ние очакваме то да получи отказ — настоя Бънди.

Нима, помисли Джордж. Беше напълно убеден, че президентът Кенеди и брат му не гледат така на нещата.

— Очакваме да започнем действия срещу Куба утре или вдругиден продължи Бънди. — Какъв е нашият военен план?

Не така си представяше Джордж тази среща. Трябваше да говорят за мир, а не за война.

Министърът на отбраната, Боб Макнамара, момчето чудо от Форд, отговори на въпроса.

— Масиран въздушен удар, последван от инвазия — после той върна разговора към Турция. — За да минимизираме съветския ответен удар срещу НАТО след американска атака срещу Куба, изваждаме ракетите Юпитер от Турция преди кубинското нападение и осведомяваме Съветите. На тази основа, не вярвам Съветите да ударят Турция.

Каква ирония, разсъждаваше Джордж: за да защитим Турция, беше нужно да премахнем нейните ядрени оръжия.

Държавният секретар Дийн Ръск, когото Джордж смяташе за един от по-умните тук, предупреди:

— Те могат да предприемат действия другаде — в Берлин.

Джордж се дивеше, че американският президент не може да нападне един карибски остров, без да изчислява отзвука на осем хиляди километра от там, в Източна Европа. Това показваше, че цялата планета е шахматна дъска за двете свръхсили.

Макнамара каза:

— В този момент не съм подготвен да препоръчам въздушно нападение на Куба. Просто казвам, че сега трябва да започнем да гледаме на това по-реалистично.

Заговори генерал Максуел Тейлър. Той поддържаше връзка с Обединения комитет на началник-щабовете.

— Началник-щабовете препоръчват големия удар, Оперативен план 312, да се изпълни не по-късно от понеделник сутринта, освен ако междувременно не се появи неоспоримо доказателство за демонтирането на офанзивните оръжия.

Седнали зад Тейлър, Мохини и приятелите му изглеждаха доволни. Същински военни, разсъждаваше Джордж: нямат търпение да влязат в бой, дори това да означава края на света. Молеше се политиците в стаята да не бъдат подведени от войниците.

Тейлър продължи:

— А изпълнението на този план за удар да бъде последвано от изпълнението на 316, плана за инвазия, седем дни по-късно.

— Е, изненадан съм — саркастично каза Боби.

Около масата се разнесе гръмък смях. Явно всички мислеха, че препоръките на военните са абсурдно предсказуеми. Джордж изпита облекчение.

Но настроението отново помръкна, когато Макнамара прочете бележката, която му подаде един от хората му, и внезапно каза:

— Един Ю-2 е свален.

Джордж зяпна. Знаеше, че един от шпионските самолети на ЦРУ не е предавал по време на мисия над Куба, но всички се надяваха, че е имало проблем с радиото и самолетът е на път към дома.

Президентът Кенеди явно не беше осведомен за липсващия самолет.

— Ю-2 е свален? — попита той със страх в гласа.

Джордж знаеше защо президентът е ужасен. Досега свръхсилите бяха изправени една срещу друга, но само се заплашваха. А вече беше даден първият изстрел. От този миг нататък избягването на войната ставаше много по-трудно.

— Райт току-що съобщи, че сваленият самолет е намерен — каза Макнамара. Полковник Джон Райт беше от военното разузнаване.

— Пилотът убит ли е? — попита Боби.

Както ставаше често, той зададе най-важния въпрос.

— Тялото на пилота е в самолета — отговори генерал Тейлър.

— Някой виждал ли е пилота? — попита президентът.

— Да, сър — рече Тейлър. — Отломките на самолета са на земята и пилотът е мъртъв.

Стаята притихна. Това променяше всичко. Един американец беше мъртъв, свален над Куба от съветско оръжие.

— Това повдига въпроса за ответен удар — продължи Тейлър.

Определено беше така. Американският народ щеше да поиска отмъщение. Джордж изпитваше същото. Внезапно му се прииска президентът да нареди масираното въздушно нападение, за което настояваше Пентагонът. В ума си виждаше стотици бомбардировачи в плътен ред да се носят над Флоридския проток и да хвърлят смъртоносния си товар върху Куба като буря. Искаше всяка ракетна площадка да бъде взривена, всички съветски войски — изтребени, Кастро — убит. Ако целият кубински народ пострада, така да бъде. Това ще ги научи да не убиват американци.

Срещата продължаваше вече два часа и стаята беше потънала в тютюнев дим. Президентът обяви почивка. Добра идея, каза си Джордж. Той самият определено имаше нужда да се поуспокои. Ако и другите изпитваха същата жажда за кръв като него, значи не бяха в състояние да вземат разумни решения.