Съжалявам, че съм толкова строг, но ако осъзнаеш, че да си творчески директор, не е толкова лесно, колкото си си го представяла, ще си научила труден, но ценен урок.
Сай
Пинки Фалън/ pinki_fallon@millershanks-london.co.uk — 10.01.2000 г., 20:45 ч.
До: Саймън Хорн / simon_horne@millershanks-london.co.uk
Копие:
Относно: „Кока-кола“
Току-що прочетох мейла ти — благодаря. Не съм си тръгнала. Бях при Хариет и обсъждахме структурата на презентацията. Дейвид ме вика да разгледаме забележките ти. Ще ти се обадя… :)
Дейвид Крътън/ david_crutton@millershanks-london.co.uk — 10.01.2000 г., 21:17 ч.
До: Саймън Хорн / simon_horne@millershanks-london.co.uk
Копие:
Относно: „Кока-кола“
Току-що обсъдихме забележките ти. Хариет и Пинки бяха готови да приемат някои от тях, но аз им забраних. Да ти кажа ли защо? Защото смятам, че Пинки и колегите й са превърнали идеята ти в бижу. Кадрите с леещата се кока-кола отпаднаха именно защото не желаем да повтаряме рекламите на безалкохолни напитки от 40 г. насам. Резултатът е несравнимо по-добър.
Между другото, тъща ми е чувала за Али Джи. Тя е на 75 г., живее в Литълхамтън и прекарва дните си главно в игра на карти. Не е зле от време на време да й правиш компания. Може да поразшириш малко културата си.
Саймън Хорн/ simon_horne@millershanks-london.co.uk — 10.01.2000 г., 21:24 ч. (1:24 ч. местно)
До: Суси Джъдж-Дейвис / susi_judgedavis@millershanks-london.co.uk
Копие:
Относно: Пинки
Знам, че утре няма да имате е-поща, но в сряда сутринта очаквам подробен доклад за действията на Пинки. Не забравяй за кого работиш.
Найджъл Годли — 10.01.2000 г., 23:05 ч.
До: всички отдели
Копие:
Относно: до всички!
Ако има още някой, да се обади. Ако няма, чаоооо! Утре ще ми липсват закачките по мейла. Ще се чуем пак в сряда — Найдж
Вторник
11 януари 2000 г.
ИТ — 11.01.2000 г., 11:23 ч.
До: Всички отдели
Копие:
Относно: ПРОБА
ТОВА Е ПРОБНО СЪОБЩЕНИЕ. МОЛЯ, ИЗТРИЙТЕ ГО. Е-ПОЩАТА ЩЕ БЪДЕ ИЗКЛЮЧЕНА ПОВТОРНО.
ИТ — 12.01.2000 г., 6:48 ч.
До: Всички отдели
Копие:
Относно: е-пощата
Е-пощата е включена. Благодаря за търпението.
Питър Ренкуист И. д. директор ИТ
Брет Топовлски/ brett_topowlski@millershanks-london.co.uk — 12.01.2000 г., 7:11 ч. (11:11 ч. местно)
До: Лиам О’Кийф / liam_okeefe@millershanks-london.co.uk
Копие:
Относно: МАВРИЦИЙ: ДЕН ТРЕТИ
Поздрави от фронта! Първият ни снимачен ден започва зле. Седя си в стаята, а навън е същински потоп. В брошурата не се споменаваше за проливни дъждове.
Ще карам подред.
Кастингът — на Мавриций не се снимат по цици. Не се явиха кандидатки. Оставаме с четири мацки и с Вин до среднощ преправяхме сценария.
Мел, Нейтан и Вин пак отпрашиха да търсят идеален фин пясък. Не намериха, затова решихме да снимаме на плажа пред хотела. Пясъкът там изглежда доста мек и бял — не знам защо не се спряхме на него още отначало. Нейтан не спира да мърмори: „Трябваше да идем на Занзибар, трябваше да идем на Занзибар“. Управата на хотела не беше възхитена, когато потният ни снимачен екип разгони сбръчканите клиенти от шезлонгите им, но когато се наложи, Мел може да бъде много убедителна.
Хорн изигра съществена роля във вземането на тези ключови решения. Чрез мощните си екстрасенски способности ни предаваше мислите си от луксозния си апартамент за 1800 лири на вечер, за да е сигурен, че ние, безполезните кретени, няма да оплескаме нищо. Да, още не си е подал носа навън. На нас с Вин ни изнася, затова си мълчим. Дан Нещастника обаче е притеснен. Клиентът е кошмарен и той се нуждае от подкрепата на приятелчето си Саймън.
Франк Синтън Дебелака — клиентът ни (това ще ти хареса) прилича на незаконен син на Джаба, но като се погледне в огледалото, сигурно вижда Бен Афлек — загубих броя на келнерките, на които пусна ръка. Както и да е, рано сутринта пристигна Глория Хънифорд 104 104 Глория Хънифорд (1940 —) — първата жена със свое ежедневно радиопредаване, участвала и в много ТВ програми. — Б.пр.
с екип на Би Би Си да снима на плажа клип за предаването си. Защо не сме забелязали колко си приличат с Мел! Да не са разделени при раждането близначки?! Какво съвпадение! От толкова плажове по света да се съберат да снимат едновременно на този! Още по-странното е, че и двете носят черен бански с пурпурен саронг. Хънифорд си почиваше на шезлонг межди снимките и Франк Дебелака явно си помисли, че Мел е седнала да се попече на слънце. Отиде при нея и нали си е тлъст похотливец, залепи леденостуденото си пепси на повехналите й гърди. Тя подскочи и извика хотелската охрана. Дан Нещастника, който цяла сутрин точеше лиги по Хънифорд (влюбен е в нея, откакто е разбрал, че Мартина Навратилова е лесбийка) се приближи и взе нейната страна — не можа да се удържи. Франк Дебелака се запъти към стаята си, заплашвайки да се откаже от агенцията, а Хънифорд благодари на Дан за кавалерската постъпка. Той се разкъсваше на две, горкият! Не знаеше клиента ли да последва и да се опита да спаси положението, или патката си към обятията на г-ца Хъни-Бъни.
Читать дальше