Мат Бомонт - Е.

Мелинда Шеридан/ melinda_sheridan@millershanks-london.co.uk — 10.01.2000 г., 12:45 ч. (16:45 ч. местно)

До: Хариет Грийнбаум / harriet_greenbaum@millershanks-london.co.uk; Пинки Фалън / pinki_fallon@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: „Мако“

Исках само да се осведомя за „Мако“. Макар да съм в рая, не забравям и своите розови пъпки в добрата стара Англия. Всъщност рай не е. След среща с медуза кракът ми доста успешно се опитва да наподоби надуваем салам. Приемам го като поличба. Попитах един рибар защо лодките са изтеглени на брега, а той мрачно промърмори, че наближавал тайфун. Естествено, местната метеорологична служба си прави оглушки, но аз съм била тук, милички. И вярвам повече на мургавия сеньор, дето кърпеше кошовете си за омари.

Но стига за мен и за моите неволи. Да се върнем на „Мако“. Разбрах, че срещата в петък е минала добре, и сега трябва да побързаме с изработването на рекламата. Пинки, наредих на секретарката си да ти подготви материали за избор на режисьор. Кажи й на кого си се спряла. Хариет, дали не би могла да ми дадеш някакви данни за сроковете и бюджетите, за да изготвя график?

А сега отивам да забера двамата сладури Винсънт и Брет, преди да са създали още по-голям хаос. Вече останах без една манекенка след вулканично изригване на силикон. Не искам да изгубя и друг заради низките им страсти.

Ще ми се да бяхте тук.

Дейвид Крътън — 10.01.2000 г., 12:50 ч.

До: Зоуи Кларк

Копие:

Относно: обяд

Днес няма да излизам на обяд. Може да се реваншираш за сутрешното си закъснение, като ми купиш сандвич (сирене, салата, майонеза, бяла питка), семеен чипс със сирене и с лук, диетична ко̀ла, кашу с плодове и голямо блокче „Марс“. И побързай. Не съм приятен, когато съм гладен.

Лорейн Палистър — 10.01.2000 г., 12:52 ч.

До: Зоуи Кларк

Копие:

Относно: обяд

На рецепцията след две.

Брет Топовлски/ brett_topowlski@millershanks-london.co.uk — 10.01.2000 г., 12:58 ч. (16:58 ч. местно)

До: Лиам О’Кийф / liam_okeefe@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: сетих се!

Знаех си, че съм виждал лозунга за „Кока-кола“. Попитах Вин и той веднага се сети. Преди няколко месеца две момичета от колежа „Уотфорд“ оставиха портфолиото си на Хорн. Той не си направи труда да го разгледа, но ние му хвърлихме един поглед, докато беше под бюрото на Суси — сториха ни се готини и решихме да потърсим телефоните им. Както и да е, те бяха правили кампания за „7UP“. Лозунгът гласеше: В КУТИЯТА Е. Това беше безспорно най-хубавата им реклама. Хорн има ли сценарий за пчелар и търговски пътник? Ако има, съвпадението не е случайно. Мошеникът му с мошеник си е присвоил идеята.

Перти ван Хелден/ pertti_vanhelden@millershanks-helsinki.co.fin — 10.01.2000 г., 13:19 ч. (15:19 ч. местно)

До: Дейвид Крътън / david_crutton@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: ГОТИН ПОП

Безпокоя се, че продължаващото ти нерешителност за „Кока-кола“ ни забавя твърде много. Затова сутринта си позволявам да подготвя презентационен материал от твое име. Викам топ аниматори от Стокхолм. Те ще свършат суперработа, сигурен съм.

Имам също и сензационна новина от още по-голяма мащабност. Слухтя около отличните си връзки със звукозаписния бизнес и съм сигурен, че ще привлека „Аква“ да изпълни „Готин поп“ на презентационната среща! Кой би повярвал! Очевидно ще влезем в допълнителни разходи. Но истински поп легенди от кръв и пот!

Между нас да си бъде, но според мен причината за интереса им се крие във факта, че от няколко месеца нямат хит. Не знам дали следиш класациите, но „Аква“ среща сериозна конкуренция в лицето на групи като „Тейк дис“, „Спейс гърлс“ (аз не харесвам Бейби Спейс) и „Кърли“. Трудно й е. Но ако това ще я вкара в семейството на „Милър-Шанкс“, кой дава пет пари?!

Аз съм късметлия… Късмет-късмет-късметлия — Перти

Лиам О’Кийф/ liam_okeefe@millershanks-london.co.uk — 10.01.2000 г., 13:33 ч.

До: Брет Топовлски / brett_topowlski@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: сетих се!

Мамка му и прасе! Връщам се от първата творческа сбирка на Пинки и ти ме посрещаш с такава новина. Знаех си, че Хорн е безпринципно копеле, но не вярвах, че ще стигне чак дотам, да краде идеи от бедни студентки. Но какво да правим със сензационното разкритие? Според мен възможностите са две:

1. Издаваме го на Пинки, Крътън, Тарзан Вайсмюлер и на шибаното списание „Кампейн“. Този план има едно основно предимство. С рекламната кариера на гадното нищожество ще е свършено. И не само с нея. Късмет ще е, ако си намери каква да е работа.