Мат Бомонт - Е.

2. Не се възползваме от безценната информация. И този план си има очевидно предимство — няма да се наложи с Пинки всеки ден до края на седмицата да работим до ранни зори, за да измислим нова кампания вместо откраднатата от Хорн. (Вие нали сте на хиляди километри оттук — няма да ви включат в заданието.)

Това е: очарователна морална дилема; интригуваща загадка; заплетена история. Какво, за бога, да правим?!

Дейвид Крътън — 10.01.2000 г., 13:35 ч.

До: Зоуи Кларк

Копие:

Относно: обяд

Къде си, по дяволите? И по-важното — къде, по дяволите, е сандвичът ми?! Имаш невероятен късмет, че не си толкова грозна, колкото Крейджи, иначе вече да си си вкъщи с телевизионната програма в ръка.

Пинки Фалън — 10.01.2000 г., 13:43 ч.

До: Творчески отдел

Копие:

Относно: вие сте невероятни

Обсъждането беше фантастично! Представихте страхотни идеи, цареше дух на разбирателство и усещане за обща цел. Освен това отбелязахме напредък с „Кока-кола“. Двата нови сценария са гениални. Благодаря, утре продължаваме… :)

Дейвид Крътън — 10.01.2000 г., 13:49 ч.

До: Хариет Грийнбаум

Копие:

Относно: проблем

Нуждая се от съвет. От седмица се опитвам да игнорирам един проблем. Той обаче не изчезва, а заплашва да стане нетърпим. При нормални обстоятелства бих пратил този трън в задника на майната му, но той е успял да заинтригува Вайсмюлер, така че не мога. Говоря за колегите ни във Финландия и за конкурса за „Кока-кола“. Ела при мен, щом се върнеш от обяд, и ще ти обясня подробно.

Даниъл Уестбрук/ daniel_westbrooke@millershanks-london.co.uk — 10.01.2000 г., 14:08 ч. (18:08 ч. местно)

До: Хариет Грийнбаум / harriet_greenbaum@millershanks-london.co.uk

Копие:

Скрито копие: Дейвид Крътън / david_crutton@millershanks-london.co.uk

Относно: „Кока-кола“

Ако беше вникнала в „Кока-кола“ така, както бях се вглъбил в нея аз през последните няколко седмици, презентацията ми щеше да ти е ясна като бял ден. Ти обаче пое кампанията наскоро, затова ще бъда снизходителен и няма да отдам неразбирането ти на тъпота. Прави си промените. Накрая аз ще реша кой вариант да изберем. Не обичам да се позовавам на ранга си, но в случая не бих имал угризения, тъй като аз съм директор на връзки с клиенти и конкурсът е изключително важен. Между другото, тук съм невероятно зает с капризния ни клиент. Ще ти бъда благодарен, ако сведеш молбите си за помощ до минимум.

Хариет Грийнбаум — 10.01.2000 г., 14:13 ч.

До: Дейвид Крътън

Копие:

Относно: проблем

Само да изясня едно недоразумение с Дан и идвам.

Дейвид Крътън — 10.01.2000 г., 14:15 ч.

До: Хариет Грийнбаум

Копие:

Относно: проблем

Знам. Получих скрито копие на „недоразумението“.

Хариет Грийнбаум/ harriet_greenbaum@millershanks-london.co.uk — 10.01.2000 г., 14:21 ч.

До: Даниъл Уестбрук / daniel_westbrooke@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: „Кока-кола“

Даниъл, да не започваме седмицата с кавга. Предишният ми мейл не беше нито молба за помощ, нито мръсен номер. Просто изразих мнението си за презентацията. Като по-опитен и старши по ранг, ти щеше винаги да бъдеш държан в течение на промените и да имаш последната дума. Разбира се, ако предпочиташ да не бъдеш обезпокояван по време на тежките снимки, ще те прескачам и ще се обръщам направо към Дейвид.

Лорейн Палистър — 10.01.2000 г., 14:27 ч.

До: Зоуи Кларк

Копие:

Относно: благодаря

Радвам се, че обядвахме заедно. Но предложението ти да я намажа с пастет от раци и да я потопя във вир с пирани не ми се вижда осъществимо. След още няколко седмици обаче може и да не мисля така. Тя в момента трака по клавиатурата като откачена. Защо ми се струва, че ще получа поредното конско?

Суси Джъдж-Дейвис — 10.01.2000 г., 14:29 ч.

До: Лорейн Палистър

Копие:

Относно: работно време

Не бих искала да ти го натяквам, скъпа, но обедната почивка трае само час. Това е още една дреболия, която вбесява Саймън, а е добре да научиш правилата, преди да се е върнал.

Зоуи Кларк — 10.01.2000 г., 14:34 ч.

До: Лорейн Палистър

Копие:

Относно: благодаря

Ще бъда кратка. Забравих шибания сандвич на Кретен!!!! Наложило му се сам да излезе да си купи. Едва ли някога е стъпвал в закусвалня, така че не му е било лесно да се оправи!!!! Едва не ме уби, като се върнах!!!!!!!!!!!! Зххх

Хариет Грийнбаум — 10.01.2000 г., 14:46 ч.