Джон Апдайк - Заека се укроти

— Красота — принуден е да признае Ед.

— Какво ще кажеш за един допълнителен удар — пита Джо. — Този път ние ще ти отпуснем един.

Бърни пита, измъквайки се от количката:

— Кой номер стик беше това?

— Седем.

— Ако ще удряш така, приятелче, трябва да използваш осмица.

— Мислиш, че съм подминал дупката?

— Много я подмина. Чак на задния ръб си.

Ама че партньор. Вечно е недоволен. Като Марти Тотеро преди почти четиридесет години. Ако направиш двадесет и пет точки в мач, Марти искаше тридесет и пет, и говореше за пропуснати позиции. Войникът в Хари, мазохистичният християнин, уважава такива хора. Именно безусловната, некритикуваща любов, каквато жените предлагат, те прави мекушав и те погубва.

— За мен смятам да ползвам ниско хваната шестица — казва Бърни.

Но в опита си да направи удара по-къс, той отнема твърде много от замаха и разстоянието се оказва недостатъчно, топката прехвърля водата, но пада на брега, където трудно ще успее да заеме нужната стойка.

— Оттам ще е труден късият — казва Хари, понеже не успява да устои на желанието леко да го жегне. Все още смята, че Бърни е виновен, задето бе паркирал количката прекалено близо при онзи опит за умишлено завъртане на топката.

Бърни приема жегването.

— Особено след последния ми скапан къс, нали? — казва той и вкарва окастреното си, смалено, прегърбено старо тяло в количката, а Хари се настанява на шофьорското място и усеща прилив на сили, ще ги разбият тези дебелаци. Плъзва се над водата по извито дървено мостче с червени гумени коловози върху дъските.

— Там, където е топката ти — казва му Бърни, докато излизат от количката, — игрището има наклон надолу. Ако удариш твърде силно, ще се търколи на мили по-надолу.

Еди, след като вкара топката си във водата, е извън играта. Стойката на Бърни върху стръмния бряг е толкова неудобна, че при първия удар въобще не уцелва топката, при следващия я удря не с главата, а там, където влиза дръжката на стика, и предава дупката. Но изравнилият резултата Джо Голд е в стихията си, разтърсва крака, за да стъпи по-стабилно, и успява да направи добър, мощен удар, вдигайки голямо количество пясък от малкия ров. Тъй като съветът на Бърни виси в съзнанието му и пречи на собствените му инстинкти, Хари подхожда колебливо към дългия си удар и топката пада на три метра от целта. Отбелязва мястото с флагче на Валхала Вилидж, докато Джо прави двата си удара заедно с допълнителния за дупката. Джо не бърза и оставя на Хари прекалено много време да изучава трите метра до дупката. Уж вижда нужната траектория, но след това му се губи. Опитвайки се да не перне ръба на дупката отляво както предния път, последния за тази дупка удар, съвсем постижим, минава на два сантиметра по-вдясно.

— Майната на всички майни — казва, а безсилието натиска зад очите му с такава сила, че за миг решава, че може да избухне в сълзи. — С още един щях да вкарам, но стават три шибани удара.

— Е, случва се — казва Ед, докато записва четворката с отработената педантичност на счетоводител. — Равен за тази дупка.

— Съжалявам, Бърн — казва Хари и се покатерва обратно в количката, този път на мястото до шофьора.

— Аз те прецаках — казва партньорът му. — Трябваше да си държа плювалника затворен, че игрището било наклонено надолу. — Той смъква целофана от нова пура и натискайки педала, се обляга удобно назад за поредния дълъг ден.

Лош ден за Хари. Флоридското слънце вече не е единична топка над главата му, а комплект прожектори, които те преследват навсякъде.

Слънцето те намира дори под клоните на палмовите дръвчета и в сянката на оградата от десетметрови борове. То зачервява върха на носа на Заека, изпичайки ръцете му от лакътя до китката и горната страна на ръката му, която е без ръкавица и която вече е осеяна с малки бели грапавини от кератозис. В чантата за голф си носи тубичка с масло против слънце и непрекъснато се маже с него, но ултравиолетовите лъчи проникват, превръщайки неговите люспещи се клетки в рак на кожата. Тримата мъже, с които играе, никога не се мажат с нищо и получават идеален тен, дори плешивото теме на Бърни, гладко като щраусово яйце, изпъстрено само с няколко лунички, които се виждат, когато се навежда да удари с онази ужасна обратна стойка със стиснати крака. Хари усеща постоянната му, механично повтаряща се несръчност — къси удари, ниски топки — и днес това му тежеше, не можеше да го понесе, и се чуди защо човек като Бърни, който излъчва такава мъдрост, никога не научава нищо за голфа и дори не се и опитва. Хари предполага, че за него това е просто една игра, начин да убие времето под слънцето на този етап от живота си. Бърни някога е бил момче и после е станал мъж, с пари и жена (фирма за килими в Куинс, две дъщери, омъжени за приятни стабилни мъже, и син, който отиде в Принстън и Уартън Скул във Филаделфия и после стана специалист по поглъщанията на Уолстрийт) и сега беше от другата страна на дъгата на живота и ето какво правеше: Бърни понасяше пенсионерските забавления във Флорида така, както беше понасял целия си живот, изсмуквайки от него същия парлив вкус на влажна пура. Той не вижда в играта това, което виждаше Хари — безкрайност, безкрайна възможност за усъвършенстване. Днес Заека също те я виждаше. На единайсетата дупка, където трябва да изкара пет точки, той се проваля, нанасяйки втория си удар със стик номер четири, така че топката излита и пада в страничния двор на някакъв блок между пластмасови кофи за боклук и бетонна плоча с ръждясали метални колове за простор, които стърчат от нея (една завързана за простора немска овчарка се разлайва и се втурва срещу него, така че опънатата тел звънти и Голд и Силбърстайн, които обикалят с електрокара, се кикотят, а Бърни захапва пурата по-навътре и се навъсва). Взима излязлата от очертанията топка и докато кучето не спира да лае, се опитва да я удари с трети номер толкова силно, че забива стика 6 инча в земята зад топката и посипва обувките и чорапите си с пясък, запращайки съседното метално колче в туфа от изсъхнали ронещи се азалии до дванайсетата дупка. Поставя топката за нов удар и я изстрелва над затревената част (тримата му партньори шокирано мълчат или пък сдържат радостта си). Топката се удря в ръба на дупката и от голямата скорост подскача обратно. Хваща отвратен греблото и дори се удря с него по коляното, след което изравнява пясъка и после го захвърля настрани. След тази дупка играта и целият ден го докарват до депресия. Тревата му изглежда груба и неестествена, палмите умират от сушата и твърдите им кафяви листа увисват, жилищните блоковете очертават всички пътища и стърчат като високи циментови клозети и дори небето, където обикновено очите могат да намерят покой, е прорязано от самолетни следи, които се разсейват, докато станат неразличими от божии облаци.