— Слушайте, след като ви търсих цял ден по мотелите, все пак мога да вляза за малко, нали? — измърмори той.
Едипа не бе запланувала нищо по-специално за вечерта и просто смяташе да гледа по телевизията сериала „Златна мина“ 22 22 Американски сериен уестърн, излъчван по телевизията от 1959 до 1971 година.
. Беше с плътно прилепнали джинси, рунтав пуловер и разпусната коса. Съзнаваше, че изглежда доста добре.
— Влезте — покани го тя. — Но има само една чаша.
— Аз мога да пия от бутилката — осведоми я галантният Мецгър. После влезе и, както беше по костюм, седна на пода. Отвори бутилката наля в нейната чаша и се разприказва. Скоро стана ясно, че Едипа не е била далеч от истината, като го е сметнала за актьор. Преди двайсетина години Мецгър бил дете-кинозвезда, играел под името Малкия Игор. — Майка ми полагаше всевъзможни и невъзможни усилия да направи от мен едно добре възпитано според еврейските традиции момче — добави печално той. — Искаше да ме изцеди до последна капка кръв, като парче говеждо на мивката. Понякога се чудя — и приглади косата на тила — дали не е успяла. Това ме хвърля в ужас. Нали знаете в какво превръщат своите момчета такива майки?
— Вие определено не приличате на… — започна Едипа, но почти мигновено я обзе колебание.
— Външността не означава нищо вече — поясни той, оголвайки в усмивка два реда големи криви зъби. — Обитавам настоящия си външен вид, обаче изобщо не съм убеден. Тази вероятност не ми дава мира.
— Често ли сваляте жените по този начин, Малки Игоре? — полюбопитства Едипа, която бе разбрала, че това са само приказки.
— Знаете ли, че Инвърарити ми е споменавал вашето име само веднъж? — подхвърли Мецгър.
— Близки ли бяхте?
— Не. Аз му заверих завещанието. Не искате ли да узнаете какво каза той за вас?
— Не — отвърна Едипа и включи телевизора.
На екрана цъфна образът на дете от неопределен пол, непохватно присвило голи крака. Дългите му до раменете къдрици се преплитаха с козината на един санбернар, чийто език пред погледа на Едипа започна ожесточено да ближе пухкавите бузи на детето, което трогателно сбърчи нос и изпуфтя: „О, стига вече, Мъри. Целия ме олигави.“
— Това съм аз, това съм аз! — извика Мецгър, загледан в телевизора. — Господи, Боже мой!
— Кой по-точно? — попита Едипа.
— Филмът се казваше… — щракна с пръсти Мецгър, — … „Недостойният“.
— Вероятно описва взаимоотношенията между вас и майка ви?
— Не. Става дума за това момче и баща му, който бил разжалван и изгонен от британската армия за малодушие, обаче той всъщност бил отишъл войник вместо един свой приятел, нали разбирате? За да изкупи своята вина, той заедно с момчето следва стария си полк чак до Галиполи, където построява една миниатюрна подводница. Всяка седмица те се промъкват през Дарданелите в Мраморно море и там торпилират турските търговски кораби, бащата, синът и санбернарът. Кучето стои на перископа, наблюдава и ако забележи кораб, лае.
— Будалкате ме нещо. — Едипа наливаше вино в своята чаша.
— Слушайте, слушайте, сега ще пея.
И наистина, на псевдододеканезки фон — явно комбинирани снимки, с морски бряг по залез-слънце, — бяха застанали детето, кучето и някакъв Бог знае откъде изникнал весел стар гръцки рибар с бузуки, и момчето запя:
Песен на малкия Игор
Татко, кучето и аз,
Хвърляме се в тежък час,
Срещу немци и турци,
В урагана на войната,
Закаляваме сърцата
Като трима мускетари
Ето, скоро в перископа
Ще съзрем Константинопол,
От радост запели със глас,
За да срещнем отново
Враговете с олово
Ние — татко, кучето и аз.
Последва музикална интермедия, през която в кадър остана рибарят с бузукито, а по-нататък малкият Мецгър отново запя високо, докато в същото време, въпреки протестите на Едипа, неговият възрастен двойник му пригласяше.
Или е нагласил предварително цялата тази работа, или е подкупил програмния директор на местния телевизионен център да пусне филма, внезапно помисли Едипа. Всичко това е част от някакъв заговор, добре изпипан заговор за прелъстяване. О, Мецгър!
— Обаче вие не пригласяте — отбеляза той.
— Не знам песента — с усмивка отвърна Едипа.
Филмът бе прекъснат от шумна реклама за „Лагуни Фангозо“ 23 23 Fangoso Lagoons ( исп. , итал. ) — Тинести Лагуни.
, нов жилищен комплекс, западно от Сан Нарцисо.
— Едно от капиталовложенията на Инвърарити — поясни Мецгър.
Чрез система от канали комплексът щял да бъде свързан с частни пристани за моторници и с концертна зала, плаваща в средата на изкуствено езеро, на чието дъно ще лежат доставени от Бахамските острови реставрирани галеони, внесени от Канарските острови фрагменти от колони и фризове от Атлантида, истински човешки скелети от Италия, гигантски раковини от Индонезия — всичко това за забавление на любителите на леководолазния спорт.
Читать дальше