Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Да, наистина ви е напечено положението — измърмори загледаната в екрана Едипа, която усещаше топлото му бедро през неговите панталони и своите джинси.

След малко:

— Там горе са турците, на патрулни катери, с прожектори и картечници — прошепна той, наливайки още текила, без да сваля очи от подводничката, която се изпълваше с вода. — Искате ли да сложим бас какво ще стане по-нататък?

— Не, разбира се — отвърна Едипа. — Филмът е вече факт. — Безмълвна усмивка разтегли устните на Мецгър. — А това е просто една от безбройните ви прожекции.

— Но все пак вие не знаете — настоя Мецгър. — Не сте гледали филма.

От екрана зарева оглушителна реклама за цигари „Биконсфилд“, чиято привлекателна сила се заключаваше във филтъра им, направен от най-висококачествен костен въглен.

— Кости от какво? — недоумяваше Едипа.

— Инвърарити знаеше от какво. Той притежаваше петдесет и един процента от производството на филтъра.

— Разкажете ми по-подробно.

— Друг път. А сега е последната ви възможност за обзалагане. Ще успеят ли да изплуват или не?

Едипа се почувства пияна. Хрумна й, съвсем безпричинно, че в края на краищата юначното трио може и да не се отърве. Нямаше представа още колко ще продължи филмът. Погледна часовника си, но той бе спрял.

— Идиотска работа — въздъхна тя. — Ще отърват кожите, естествено.

— Откъде знаете?

— Всички такива филми завършват щастливо.

— Нима?

— Е, повечето.

— Това намалява вероятността — самодоволно отбеляза Мецгър.

— Тогава подскажете ми — рече тя, след като му хвърли бърз поглед през чашата.

— Ако ви подскажа, ще издам всичко.

— В такъв случай залагам една бутилка — извика тя, може би леко смутена. — Да кажем текила, става ли? Залагам бутилка текила за това, че не сте успели да изплавате. — Изпитваше чувството, че измъкват думите й насила.

— Че не съм успял… разсъждаваше Мецгър. — Още една бутилка и направо ще заспите — реши той. — Не.

— А на какво искаш да се обзаложим? — Едипа догаждаше на какво. Близо пет минути двамата не отместваха поглед един от друг, упорито, право в очите. Или поне така й се стори. Рекламите гърмяха една след друга от телевизора и раздразнението й прогресивно нарастваше. Навярно вече бе пияна, а може би просто очакваше с нетърпение да продължи филмът. — Добре тогава — отстъпи най-после тя, опитвайки да накара гласа си да прозвучи треперливо. — Да сложим бас на каквото пожелаеш, че няма да успеете да изплувате и всичките ще станете мърша за рибите там, на дъното на Дарданелите. Татенцето, кучето и ти.

— Съгласен — провлечено издума Мецгър, хвана ръката й, като да я стисне за приемането на облога, но вместо това целуна дланта, и сухият връх на езика му докосна за миг линията на съдбата, неизменният възсолен опознавателен знак на личността й.

Тогава Едипа се запита дали всичко това не става точно по същия начин, както навремето, когато за първи път спа с покойния Пиърс. Но филмът продължи. Бащата бе клекнал в една яма от снаряд на стръмните скали край бреговия плацдарм на австрало-новозелендските войски. Малкият Игор и Мъри никакви ги нямаше.

— Какво става там, по дяволите? — възкликна Есипа.

— Господи! — прошепна Мецгър. — Вероятно са объркали частите.

— Кога е това? Преди или след? — запита тя, протягайки ръка към бутилката с текила, при което лявата й гърда се озова съвсем близо до носа му.

Преди да отвърне, неописуемо забавният Мецгър изблещи кривогледо очи.

— Ако отговоря, значи да ти подскажа.

— Хайде! — Тя побутна леко носа му с подплатената чашка на сутиена, и наля пиене. — Иначе облогът отпада.

— Не — заяви Мецгър.

— Кажи ми поне дали това е старият му полк.

— Продължавай, продължавай! — насърчи я Мецгър. — Задавай въпроси. На всеки мой отговор ще събличаш по нещо. Ще го наречем „стриптийз Ботичели“.

На Едипа й хрумна чудесна идея.

— Добре — склони тя. — Но първо ще отскоча за секунда до банята. Затвори очи, обърни се и не гледай.

На екрана транспортният кораб „Ривър Клайд“ с две хиляди войници на борда, дебаркира на брега на Сед-ел-Бахр сред неестествена тишина. „Пристигнахме момчета, хайде!“, прозвуча шепот с фалшив английски акцент. Изведнъж хиляди пушки от брега откриха залпово огън и избиването започна.

— Помня я тази част — сподели Мецгър със здраво стиснати очи, извърнал глава от телевизора. — Морето бе почервеняло от кръв на петдесет метра навътре. Тук не го показват.