Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Едипа изтича в банята, където случайно имаше голям стенен шкаф, бързо се съблече и започна да намъква колкото бе възможно повече от дрехите, които бе донесла: шест пликчета в различни разцветки, ластичен колан, три чифта найлонови чорапи, три сутиена, два панталона, четири фусти, тясна черна рокля, шест клоширани поли, две летни рокли, три пуловера, две блузи, ватиран халат, светлосин пеньоар и дълга стара орлонова рокля, хавайски модел. Добави гривни, няколко игли, брошки, обици, медальон. Докато облече всичко това минаха според нея часове и когато свърши, бе почти напълно обездвижена. Направи грешката да застане пред голямото огледало, видя една огромна плажна топка с крака и прихна тъй неудържимо, че залитна и тупна долу, повличайки от мивката един спрей с лак за коса. Той издрънча на пода, нещо вътре изщрака и засвистя от силното налягане, лакът започна да изтича и флаконът захвърча из банята, гравитирайки около оста си. Мецгър нахлу и завари Едипа да се търкаля, сред пухкав лепкав облак от благоуханен лак, в напразни опити да стане.

— О, за Бога! — извика той с гласчето на Малкия Игор.

Злобно съскащият пулверизатор отскочи от тоалетната чиния и профуча само на милиметри от дясното ухо на Мецгър. Той рухна на пода и се притисна до Едипа, а аерозолният снаряд продължи светкавичните подскоци. От стаята долетя бавното плътно кресчендо на оръдия, картечници, гаубици, пушки, автомати, крясъци и насечени от ножове и щикове молитви на умиращи пехотинци. Едипа загледа покрай клепачите на Мецгър нагоре, към облещената крушка на тавана. Полетът на лудешки проблясващия флакон, чието вътрешно налягане изглеждаше неизчерпаемо, пресичаше зрителното й поле. Достраша я, но от това съвсем не изтрезня. На спрея му е известно накъде лети, чувстваше тя. Нещо достатъчно бързодействащо, Бог или някой компютър, може би предварително е изчислил сложната плетеница на движенията му. Но при която и да е от неговите смени на посоката, със скорост сто и петдесет километра в час, флаконът можеше да ги порази.

— Мецгър! — изпъшка Едипа и през ръкава на сакото впи зъби над лакътя му.

Пулверизаторът удари огледалото, отскочи и остави назад сребрист, мрежесто разцъфнал цвят, който увисна за секунда, преди да се свлече със звън в мивката, избръмча към душа, където блъсна паравана от матирано стъкло и напълно го унищожи, после обиколи трите облицовани с керамични плочки стени, устреми се рязко нагоре към тавана и прехвърча край лампата, над двете проснати на пода тела, в съпровода на своето свистене и изкривеното бучене на телевизора. Едипа имаше усещането, че всичко това ще продължи до безкрайност. Все пак най-после пулверизаторът изгуби сила насред полет и тупна на пода на около педя от носа й. Тя лежеше неподвижно и го наблюдаваше.

— Егати! — отбеляза някой. — Гугукат си!

Едипа извади зъби от Мецгър, огледа се и видя на вратата Майлс, момчето с бретона и мохеровия костюм, сега умножено по четири. Навярно това бяха „Параноиците“, рокгрупата, за която той спомена. Невъзможно бе да ги различи един от друг. Трима държаха електрически китари. Всички блещеха очи със зяпнали усти. Изникнаха и няколко момичешки лица, които надничаха изпод мишници и някъде отдолу, от нивото на колената.

— Това е перверзно! — подхвърли едно от момичетата.

— Вие от Лондон ли сте? — запита друго. — В Лондон тъй ли го правят?

Лакът изпълваше въздуха като мъгла, навсякъде по пода блещукаха парчета стъкло.

— Направо прелест! — обобщи едно момче с ключ в ръка и Едипа реши, че това е Майлс.

Сега вече напълно почтително, за всеобщо забавление, той започна да описва някаква оргия с участието на дресиран тюлен, малък автомобил с плъзгащ люк и двайсетлитров бидон с бъбречна лой.

— Положително нашето тук бледнее в сравнение с вашето прекарване — обобщи Едипа, която бе успяла да се преобърне. — Защо не излезете всички навън, а? Да ни попеете. Нали знаете, че тая работа не става без хубава музика. Направете ни серенада.

— Може би по-късно ще дойдете при нас в басейна? — срамежливо ги покани един от „Параноиците“.

— Зависи колко горещо ще стане тук, приятелчета — весело намигна Едипа.

След като включиха разклонители и кабели във всички възможни контакти в стаята и ги прекараха на сноп през прозореца, „Параноиците“ се изнизаха навън.

— Има ли желаещи за „стриптийз Ботичели“? — подхвърли Мецгър, помагайки й да се вдигне на крака.

От телевизора в стаята прогърмя реклама за турската баня „Харемът на Хоган“, разположена в центъра на Сан Нарцисо, ако изобщо можеше да се каже, че градът има център.