Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Вероятно предугаждането, че вътре в писмото няма да намери никакви новини, накара Едипа да го огледа по-внимателно отвън. Отначало не забеляза нищо. Обикновен мучовски плик, свит от радиостанцията, обикновена марка за въздушна поща, а отляво на печата се мъдреше правителствен щемпел с призива: ЗА ВСИЧКИ ПИСМА С НЕЦЕНЗУРНО СЪДЪРЖАНИЕ УВЕДОМЯВАЙТЕ КВАРТАЛНИЯ ПОТСМАСТЪР. Веднага щом изчете писмото на Мучо, тя започна разсеяно да го препрочита, за да види дали в него има някакви мръсни думи.

— Мецгър — внезапно й хрумна, — какво е това потсмастър?

— Мияч на съдове в заведение — авторитетно отвърна той от банята, — който отговаря за всички големи тави, котли, гърнета, тенджери, тигани…

Тя хвърли по него един сутиен и отбеляза:

— Значи за всички писма с нецензурно съдържание трябва да уведомявам кварталния мияч на съдове?

— И те правят печатни грешки 28 28 Става дума за погрешно изписване. Правилното е постмастър (postmaster [ англ. ] — началник на пощенска станция), а не потсмастър. — поясни Мецгър. — Нека правят! Стига да бъдат достатъчно благоразумни и да не натискат атомния бутон. Останалото няма значение, нали?

Навярно е било същата вечер, когато двамата попаднаха случайно в „Простор“, бар край пътя за Лос Анжелос, близо до завода на „Йойодин“. Понякога, както в онази вечер, неподвижната повърхност на басейна и обърнатите към него празни прозорци правеха невъзможен престоя в „Палатите на Ехо“. Не бяха за пренебрегване също и множеството любопитни юноши, до един притежаващи дубликати от ключа на Майлс, за да могат, когато поискат, да проверят дали в стаята не биват прилагани някои по-екзотични сексуални практики. Стигна се дотам, че Едипа и Мецгър придобиха навика да замъкват матрак в килера, където той барикадираше вратата със скрина, изваждаше долното чекмедже, слагаше го най-отгоре и напъхваше крака в освободеното от чекмеджето празно място, защото това бе единственият начин да легне в цял ръст на пода. След всички тези приготовления Мецгър обикновено изгубваше всякакъв интерес към начинанието.

„Простор“ явно беше свърталище на хората от монтажния цех на „Йойодин“. Зелената неонова реклама отвън на фасадата остроумно изобразяваше екрана на осцилоскоп, върху който в безкраен танц се диплеха кривите на Лисажу 29 29 Линейни характеристики на полупроводниковите прибори. . Този ден сигурно бяха давали заплатите и като че ли всички в бара бяха вече пияни. Съпроводени от множество вторачени погледи, Едипа и Мецгър намериха свободна маса в дъното. Отнякъде изникна сбръчкан барман с тъмни очила и Мецгър поръча уиски. Оглеждайки бара, Едипа бе обхваната от леко смущение: за посетителите на „Простор“ бе характерно, че всички носеха очила и с безмълвна настойчивост оглеждаха новопристигналите. Изключение правеха двама-трима седнали близо до вратата мъже, които чоплеха носове и се надпреварваха да хвърлят извадено възможно по-далеч.

Изведнъж от някакво подобие на джубокс в другия край на бара избухна хор от писукания и крясъци. Разговорите секнаха. Стъпвайки на пръсти, барманът донесе напитките.

— Какво става? — прошепна Едипа.

— Това е от Щокхаузен 30 30 Карлхайнц Щокхаузен (1928–2007) — немски диригент, музикален теоретик и композитор-авангардист, който твори в областта на електронната музика. — осведоми я хипарят барман с посивяла брада. — По-ранните клиенти ужасно харесват музикалните предавания на Радио Кьолн. Но интересното започва в късните часове. В целия район ние сме единственото заведение, в което слушаме само електронна музика. Защо не наминете някоя съботна вечер? От полунощ нататък провеждаме „Срещи на синусоидална вълна“ : срещи на живо, нали разбирате? Идват хора от целия щат, от Сан Хосе, Санта Барбара, Сан Диего и си правят джемсешън…

— На живо ли? — учудено възкликна Мецгър. — Електронна музика на живо?

— Пускат си ролките тука, мой човек. На живо. Имаме пълна стая с магнетофони, аудио-осцилатори, ревербератори, контактни микрофони и всичко каквото пожелаеш. Това е в случай, че не носиш „свирка“, чат ли си? Ако ти е гот и решиш да се включиш в купона, винаги ще намерим нещо подходящо за теб.

— Аха, разбирам — каза Мецгър с очарователната усмивка на Малкия Игор.

На тяхната маса се настани хилав младеж с костюм от немачкаем плат, представи се като Майк Фалопян и започна да ги агитира да станат членове на някаква организация, известна под името „Дружество Питър Пингуид“.