Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— В повечето случаи писмата са такива — тъжно призна Фалопян.

— За каква книга става дума — попита Едипа.

Оказа се, че Фалопян пише история на частните пощенски служби в САЩ, като опитва да свърже Гражданската война със започналото около 1845 година движение за пощенски реформи. Според него съвсем не било просто съвпадение, че именно в 1861 година 33 33 В 1861 г. започва Гражданската война в САЩ и бива завършена трансконтиненталната телеграфна линия. федералното правителство решило да предприеме най-енергични мерки за прекратяване дейността на независимите пощенски компании, оцелели след множеството законодателни актове от 1845, 1847, 1851 и 1855 година, до един целящи финансовото съкрушаване на какъвто и да е опит за частна конкуренция. Във всичко това Фалопян виждаше една алегория на властта — възникване, развитие и систематична злоупотреба с нея — макар онази първа вечер да не стигна чак дотам в откровенията си пред Едипа. Всъщност, единственото, с което тя го запомни тогава, бе крехкото му телосложение, хубавият арменски нос и неопределения афинитет на очите му към зелената неонова светлина.

Тъй започна за Едипа постепенното зловещо разцъфване на Тристеро. Или, по-точно, присъствието й на някакъв неповторим спектакъл, удължен, като последно вечерно представление за награда на останалите до края. Сякаш лесно свличащите се рокли, прозрачните сутиени, извезаните с фалшиви брилянти жартиери и прашки на историческия силует, които щяха да падат едно след друго, бяха наслоени плътно, също като дрехите на Едипа в оная игра с Мецгър по време на филма за Малкия Игор, сякаш наистина щеше да се наложи едно продължаващо неопределен брой непробудни часове гмуркане към зората, преди да бъде разкрита ужасяващата голота на Тристеро. Може би Тристеро ще пофлиртува с нея с нерешителна свенлива усмивка зад кулисите, с изискано кимване ще й пожелае лека нощ и ще я остави на мира? Или ще се върне след танците по изнесената пред сцената пътека, приковал в очите на Едипа блестящ поглед и, с вече злобно и безжалостно ухилване, ще се приведе към нея, там, сред празните столове, и ще й наговори думи, които тя никога не би искала да чуе.

Началото на това представление бе очертано достатъчно ясно. То започна, докато Едипа и Мецгър изчакваха изготвянето и разпращането на някои допълнителни документи, предназначени за представителствата в щатовете Аризона, Тексас, Ню Йорк и Флорида, където Инвърарити бе търгувал с недвижими имоти, и в щата Делауеър, където бе зарегистрирана фирмата му. Двамата — следвани от пълна кола с „параноиците“ Майлс, Дийн, Серж, Ленард и техните момичета — потеглиха на екскурзия до Лагуни Фангозо, един от последните големи проекти на Инвърарити. Пътуването мина без особени произшествия, само дето благодарение на шофьора Серж, който не виждаше нищо през дългата си коса, „параноиците“ на два-три пъти насмалко не предизвикаха катастрофа. Накрая убедиха Серж да отстъпи мястото зад волана на едно от момичетата. Някъде отвъд проточената край пътя гъста върволица шестстайни къщи, нахвърляни с хиляди по охрово-пепелявите хълмове, смътно забулено в надменност или надхитрило смога, отсъстващ в сравнително отдалечения от брега задрямал Сан Нарцисо, бе притаено морето, изумителният Тихи океан, огромната яма останала след откъсването на Луната от земния плен, като паметник на нейното изгнание, в сравнение с който изглеждат нелепи и смешни всякакви плажни възглавнички, канализационни системи за отходни води, сърфисти, загорели от слънцето хомосексуалисти, туристически нашествия, сезонно риболовство. Шумът и дори миризмата на океана бяха все още недоловими, но той беше там, нещо приливно-отливно започна да достига до очните сензори и ушните тъпанчета и като че да възбужда почти неосезаеми биотокове, неуловими дори за най-чувствителния микроелектрод. Преди да тръгне от Кинърет, дълго време Едипа бе вярвала в някакво изначално предназначение на морето като изкупител на Южна Калифорния (разбира се, не и на нейната част от щата, която, изглежда, нямаше нужда от изкупление), в неизказана идея, че каквото и да правят хората с неговите периферии, същинският, автентичен Тихи океан остава неосквернен и обединява или приема грозотата на всеки бряг в една по-обобщена истина. Навярно същия предобед, по време на похода им към океана — който щеше да приключи още преди да стигнат до него — в главата й блуждаеше единствено тази мисъл и породеното от нея напразно упование.