Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Навлязоха сред багери и булдозери, пълно отсъствие на дървета, обичайните заплетени геометрични очертания и накрая, с много подрусване по засипания с пясък спираловидно лъкатушещ надолу път, стигнаха до старателно оформена водна площ, наречена Езеро Инвърарити. В центъра му, на плискан от сини вълнички кръгъл изкуствен остров, клечеше концертната зала — тромава, боядисана в синьо-зелено сграда с изострени арки, копие на някое европейско казино в стил сецесион — която Едипа безумно хареса. Награбили музикални инструменти, „параноици“ и компания наскачаха от тяхната кола и започнаха да оглеждат наоколо, сякаш търсеха контакти в пясъка, където да включат кабелите. Едипа извади от багажника на шевролета кошницата с купените от един крайпътен ресторант сандвичи с пържени сини домати и пармезан, а Мецгър взе огромен термос с текила и лимонов сок. После всички тръгнаха в разтегната колона по брега към един малък пристан за собствениците на моторници, чиито парцели нямаха пряк достъп до езерото.

— Ей, образи, хайде да свием някоя лодка — подхвърли Дийн или вероятно Серж.

— Готово! Навити сме! — извикаха момичетата.

Мецгър затвори очи и се препъна в една стара котва.

— Защо вървиш със затворени очи? — полюбопитства Едипа.

— Незаконно присвояване на чужда вещ — поясни той. — Може би ще имат нужда от адвокат.

Откъм наредените като прасенца сукалчета край пристана екскурзионни лодки долетя ръмжене и блъвна лек дим, което подсказваше, че „параноиците“ наистина бяха включили някой мотор.

— Хайде, насам — извикаха те.

Изведнъж, през около десетина лодки от тях, щръкна увита в синьо полиетиленово платно фигура и нададе зов:

— Помощ, Малки Игоре!

— Този глас ми е познат — възкликна Мецгър.

— По-живо! — прошепна синьото покривало. — Момчета, вземете ме с вас.

— Побързай, побързай — подканиха го „параноиците“.

— Мани Ди Пресо — установи Мецгър, почти отчаян.

— Твоят приятел, актьорът/адвокат — припомни си Едипа.

— По-тихо, вие там! — изшътка Ди Пресо, който плуваше към тях покрай пристана, побутвайки за прикритие (доколкото това бе възможно) полиетиленов бидон. — Ония ме наблюдават. С бинокли.

Мецгър спусна Едипа в подлежащия на скорошно отвличане плавателен съд, шестметровия алуминиев тримаран „Годзила ІІ“, а след това подаде ръка на Ди Пресо с намерението да го изтегли, но се оказа, че е хванал само празно пластмасово фолио, и когато го дръпна, целият калъф литна във въздуха като хвърчило и през очите им изникна Ди Пресо, в леководолазен костюм и с тъмни очила.

— Сега ще ти обясня… — започна той.

— Хей! — едва доловимо, почти в унисон, долетяха два гласа от по-далечния бряг. Там излезе и хукна към тях широкоплещест мъж с шоколадов тен и също с тъмни очила. Едната му ръка, свита като крило, с китката на нивото на гърдите, бе пъхната в сакото.

— В кадър ли сме? — иронично попита Мецгър.

— Какъв ти кадър! Това е наистина! — изграчи Ди Пресо. — Потегляйте! Хайде!

Параноиците изкараха Годзила ІІ на заден ход от пристана, направиха завой и с хоров крясък стартираха, като с ракета. Ди Преса замалко не изхвърча през борда във водата. Поглеждайки назад, Едипа видя, че към техния преследвач се бе присъединил друг мъж, с горе-долу същото телосложение. В ръцете им не се забелязваха пистолети.

— Паркирах колата от другата страна на езерото — поясни Ди Пресо. — Но съм сигурен, че той е оставил някой да ме наблюдава и там.

— Кой? — попита Мецгър.

— Антъни Джънгърейс, известен още като Тони Ягуара — отвърна зловещият Ди Пресо.

— Кой?

— Ех готин, много си загубен! — сви рамене Ди Пресо и плю в килватера.

По мелодията на църковния химн Елате, верующи Параноиците пееха:

под акомпанимента на шляпания по задниците и опити да се избутат един друг през борда. Свита настрана, Едипа наблюдаваше Ди Пресо. Ако, както твърдеше Мецгър, той наистина е играл неговата роля в пробния филм за телевизионния сериал, очевидно кастингът е бил проведен в типично холивудски стил: между двамата изобщо нямаше никаква прилика.

— И така, кой е Тони Ягуара? — продължи Ди Пресо. — Много голям човек в Коза Ностра, ето кой.

— Ти си актьор. Какво общо имаш с тях? — недоумяваше Мецгър.

— Отново съм адвокат — отвърна Ди Пресо. — Мец, онзи пробен филм никога няма да бъде купен, ако не вдигнеш шум и не извършиш нещо много ефектно, в стила на Дароу 34 34 Кларънс Сюърд Дароу (1857–1938) — американски адвокат, известен с ефектните си пледоарии. . Да кажем, да привлечеш общественото внимание с някоя сензационна защита.