Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Това да не е някоя от ония дясно екстремистки организации на откаченяци? — дипломатично се осведоми Мецгър.

— Те ни обвиняват, че сме параноици — премигна Фалопян.

— Кои „те“? — премигна и Мецгър.

— Кои сте „вие“? — попита Едипа.

„Дружество Питър Пингуид“ носело името на капитана на военния кораб „Неудовлетвореният“, числящ се към военноморските сили на Конфедерацията на Южните щати. В началото на 1863 година корабът отплавал с дръзкия план да транспортира край нос Хорн отряд войници със специално предназначение, който да настъпи срещу Сан Франциско и по този начин да създаде втори фронт във войната за независимост на Южните щати. Бурите и скорбутът успели да унищожат или обезсърчат всички съдове от тази армада, с изключение на безстрашния малък „Неудовлетвореният“, който след около година се появил край бреговете на Калифорния. Капитан Пингуид обаче не бил осведомен за тактическия ход на руския цар Николай ІІ, който, с цел осуетяване (освен всичко друго) намесата на Англия и Франция на страната на Конфедерацията, изпратил в залива на Сан Франциско своя далекоизточен флот — четири корвети и два клипера под командването на контраадмирал Попов. Капитан Пингуид не би могъл да избере по-неподходящо време за атака на Сан Франциско. Същата зима се заговорило, че кръстосвачите на Конфедерацията „Алабама“ и „Самтър“ скоро ще нанесат удар срещу града, и руският контраадмирал на собствена отговорност дал заповед на своята тихоокеанска ескадра да ускори ход и да бъде готова за бойни действия, в случай че слуховете бъдат потвърдени. Но кръстосвачите изглежда предпочитали да кръстосват океана и нищо повече. Това не попречило на Попов да извършва периодически разузнаване. Не било много ясно какво точно е станало на 9 март 1864 година — свят ден за всички членове на „Дружество Питър Пингуид“. Попов изпратил един кораб, вероятно корвета „Богатир“ или клипера „Хайдамак“, да проучи обстановката. Някъде в крайбрежните води на днешния Кармел, или може би на Писмоу Бийч, около обед или привечер, двата кораба застанали в относителна близост и единият от тях навярно е открил огън. Ако е било така, значи другият е отвърнал на огъня, но и двата кораба били извън обсега на палубната артилерия и затова после изобщо не могли да докажат с никакви повреди тази среща. Паднал мрак. На другата сутрин руският кораб вече го нямало. Но движението е нещо относително. Ако се вярва на едно извлечение от изпратения през април същата година на генерал-адютанта в Санкт Петербург (и понастоящем съхраняван някъде в Красный архив) корабен дневник на „Богатир“ или „Хайдамак“, през нощта е изчезнал именно „Неудовлетвореният“.

— Както и да е — сви рамене Фалопян. — Ние изобщо не желаем да правим голям въпрос от това. Естествено, поради тази причина изгубихме значителен брой поддръжници от Южните щати, където наистина можехме да очакваме, че ще имаме успех. Старата Конфедерация! Но това била първата военна конфронтация между Русия и Америка. Изстрел, ответен изстрел, а Тихият океан продължава да се плиска. Вълните от цопването на тези два снаряда обаче се разпрострели, нараснали и сега заливат всички ни. Първата жертва от наша страна наистина бил Питър Пингуид, а не фанатикът, когото онези приятелчета от Обществото на Джон Бърч 31 31 Американска фашистка организация, основана в 1958 г. за борба срещу проникването на комунизма в САЩ и в подкрепа на частната стопанска инициатива. Наречена на Джон Бърч (1918–1945) — американски военен разузнавач и баптистки мисионер, убит от въоръжени привърженици на китайската комунистическа партия. Смятан за „първата американска жертва на студената война“. провъзгласили за мъченик.

— Значи капитанът бил убит? — запита Едипа.

Станало нещо много по-лошо, според Фалопян. Подир стълкновението, ужасѐн от сключения, както предполагал той, военен съюз между аболюционистка Русия (през 1861 година Александър ІІ дал свобода на крепостните селяни) и Американският Север, който на думи бил за освобождаване на робите, а същевременно време държал своите индустриални работници в робска зависимост от надниците, Питър Пингуид, обзет от мрачни мисли, няколко седмици не излизал от своята каюта.

— Тъй както го казвате, излиза, че Пингуид е бил противник на индустриалния капитализъм — възрази Мецгър. — Това, според мен, прави невъзможно причисляването му към антикомунистите.

— Вие разсъждавате като „бърчист“ — промърмори Фалопян. — Добрите хора, лошите хора… А изобщо не стигате до истината, която лежи някъде по-дълбоко. Естествено, че е бил враг на индустриалния капитализъм. Ние също сме против него. Не води ли той неизбежно към марксизъм? В своята основа и двете са част от един и същи страшен ужас.