Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Банята също беше собственост на Инвърарити — уведоми я Мецгър. — Не знаеше ли това?

— Садист! — крясна Едипа. — Ако го речеш още веднъж, ще ти надяна телевизора на главата.

— Наистина си луда — установи той с усмивка.

Но тя не беше луда.

— Дявол да го вземе, има ли нещо, дето Пиърс не е притежавал? — попита Едипа.

— Това ще кажеш ти — изви вежди към нея Мецгър.

Дори да смяташе да му отговори, такава възможност не й се удаде, защото „Параноиците“ запяха след ужасяващ потоп от тежки металически китарни акорди. Барабанистът им твърде рисковано се бе настанил на трамплина, а останалите бяха невидими. Мецгър я притисна отзад с намерението да обхване гърдите й с ръце, но поради многото дрехи не можа да ги открие. Двамата застанаха до прозореца и изслушаха песента на „Параноиците“.

— И сега какво? — оптимистично потръпна Едипа.

— Първи въпрос — напомни й Мецгър.

Санбернарът лаеше от телевизора. Едипа погледна натам и видя Малкия Игор, предрешен като турче-просяче, да пристъпва крадешком заедно с кучето, на фона на декор, който трябваше да мине за константинополски.

— Още една сгрешена част, а? — обнадеждено подметна тя.

— Не мога да приема такъв въпрос — заяви Мецгър.

На прага, тъй както обикновено хората оставят мляко за умилостивяване на гномовете, Параноиците бяха сложили бутилка „Джак Даниълс“.

— Миличките! — възкликна Едипа и наля от уискито. — С хубавата подводничка „Джъстийн“ ли стига Малкият Игор до Константинопол?

— Не.

Тя свали една обица.

— Сигурно отива там с онова, как го каза… ммм, подводница ІІ клас?

— Не.

Тя свали втора обица.

— Може би по суша, през Мала Азия?

— Може би — отвърна Мецгър.

Едипа свали още една обица.

— Трета обица!? — учуди се Мецгър.

— Ще съблечеш ли нещо, ако отговоря на този въпрос?

— Разбира се, дори и без отговор — с гръмогласен смях свали той сакото си.

Едипа отново напълни своята чаша, а Мецгър отпи от бутилката. После, забравила, че трябва да задава въпроси, тя седя неподвижно пет минути, загледана в екрана. Мецгър, напълно сериозен, събу панталоните си. Сега бащата изглежда бе изправен пред военен съд.

— Аха — отбеляза тя, — пак объркана част. Тук го разжалват, ха, ха.

— Вероятно това е ретроспективен кадър — отвърна Мецгър. — А може би го разжалват за втори път.

Едипа свали една гривна.

И така продължи вечерта: поредицата от филмови откъси по телевизията, постепенното разсъбличане, което сякаш изобщо не я доближаваше до голотата, пиенето и долитащата от басейна безкрайна, весела серенада от гласове и китарен звън. Всеки път, когато на телевизионния екран цъфваше някоя реклама, Мецгър я осведомяваше: „Собственост на Инвърарити“ или „Контролен пакет“, а после стихна и реагираше само с кимания и усмивки. Едипа отвръщаше с неодобрителни погледи, докато слепоочията й започнаха да пулсират от болка, и стигаше едва ли не до безспорното убеждение, че от всички възможни съчетания на любовници, единствено те двамата бяха намерили начин да забавят хода на времето. Предметите наоколо все повече и повече губеха ясните си очертания. По едно време тя отиде в банята и опита да открие своя образ в огледало, ала не можа. За момент я обзе почти истински неподправен ужас. После й дойде на ум, че строшеното огледало бе паднало в мивката.

— Още седем години нещастна любов и ще стана на трийсет и пет — гласно изрече Едипа.

Затвори вратата и използва случая да навлече, донякъде несъзнателно, още един комбинезон и пола, а също дълги до коленете ластични гащи и няколко чифта три четвърти чорапи. Хрумна й, че ако слънцето изобщо изгрее някога, Мецгър ще изчезне. Не бе сигурна дали иска това. Когато се върна, Мецгър — заврял глава под леглото — спеше дълбоко, само по издути от ерекция боксерки. Сега тя забеляза и коремчето му, което бе прикривал костюмът. На екрана новозеландци и турци се мушкаха с щикове. Едипа нададе вик, скочи напред, тръшна се върху Мецгър и започна да го целува, за да го събуди. Той отвори очи, които блеснаха и я пронизаха така, че тя сякаш усети неопределено пробождане някъде между гърдите. Едипа се отпусна до него с необикновено дълбока въздишка и тя отнесе сковаността й като митическа вълшебна течност. Тъй бе изнемощяла, че нямаше сили дори да му помогне да я съблече. Цели двайсет минути Мецгър я въртя, нагласява и обръща ту на едната, ту на другата страна. Той приличаше на някакво неестествено едро момиченце с безизразно лице, което играе с огромна кукла. Едипа задрямваше два-три пъти. Най-после, вече разбудена, установи, че я чукат, и се присъедини към навлязлото в пълен ход сексуално кресчендо, също като при бърза смяна на кадъра във филм, когато новата сцена е уловена в движение от камерата. Отвън долетя началото на фуга за китари и Едипа започна да брои всеки нов електронен глас, докато стигна до шест или седем, а със сигурност помнеше, че само трима от „Параноиците“ носеха китари. Значи се бяха включили и други.