Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Бодливата тел отстъпи място отново на познатото шествие на охра, панелни къщи, ниски сгурбетонни постройки — офиси на фирми за пласмент на канцеларска техника, складове, цехове за производство на автомобилни гарнитури и ципове, за бутилиране на газ и какво ли не още. Неделята ги бе потопила в тишина и парализирала всичките, с изключение на някоя и друга кантора за недвижими имоти или паркинг за камиони. Едипа реши да спре на първия мотел, колкото и да е неприветлив. В даден момент тишината и четирите стени са за предпочитане пред тази илюзия за скорост и свобода, пред вятъра в косата и разгръщащия се пейзаж. Не, не бе илюзия. Хрумна й, че всъщност пътят е иглата, забита някъде напред във вената на магистралата, вена, която захранва наркотизирания Лос Анжелос, носи му щастие, хармония и го предпазва от страданията или от онова, което при един град бива приемано за страдания. Но дори Едипа да бе само един-единствен разтопен кристал хероин, Лос Анжелос все пак щеше да почувства нейното отсъствие.

Обаче, когато видя следващия мотел, тя изпита почти двусекундно колебание. Пред него се извисяваше десетметрова нимфа от боядисана ламарина с бяло цвете в ръка, а фасадният надпис „Палатите на Ехо“ светеше въпреки яркото слънце. Нимфата много приличаше на Едипа в лице, ала това не я порази тъй силно, колкото скритият вентилатор, който подухваше обгърналия статуята газен хитон и при всеки полъх разкриваше дълги розови бедра и огромни гърди с яркочервени зърна. Начервените устни бяха разтеглени в усмивка, не толкова курвенска, но далеч не и на чезнеща от любов нимфа. Едипа спря на паркинга, слезе от колата и остана един продължителен момент на палещото слънце сред неподвижния въздух, загледана нагоре в изкуствения вятър, който подхващаше хитона и го издуваше на двуметрови вълни. Припомни си усещането за бавен вихър и думи, които не успява да разчлени.

Стаята бе приемлива, поне за времето на нейния престой. Балконската врата гледаше към дълъг вътрешен басейн, чиято повърхност този ден лъщеше гладко на слънцето. В дъното на двора имаше фонтан и още една нимфа. Ако зад другите врати живееха хора или наблюдаваха през прозорците, запушени с бръмчащи климатици, нищо не издаваше присъствието им. Дежурният администратор, Майлс, около шестнайсетгодишен явно недоучил младеж с прическа „бийтълс“ и мохеров костюм (панталони без маншети и сако без ревери само с едно копче отпред), понесе нейните чанти и запя на себе си, а може би и на Едипа:

— Чудесна е — похвали го Едипа. — Но защо пееш с английски акцент, като не си англичанин?

— Свиря в една група — обясни Майлс. — „Параноиците“. Наскоро се събрахме. Менажерът ни смята, че трябва да пеем така. Гледаме много английски филми. Заради акцента.

— Мъжът ми е диджей — Едипа опитваше да прави впечатление на услужлива. — Радиостанцията е само хилядаватова, но ако имате демолента с ваши записи, мога да му я дам и той ще я пусне.

Майлс притвори вратата зад тях и очите му заиграха.

— И каква ще ми е далаверата? — запита той, пристъпвайки към нея. — Сигурно точно това, което и предполагам. Да знаеш, много податлив съм на корупция.

Тя грабна най-близкото оръжие, което се оказа стайната антена на телевизора.

— О! — въздъхна Майлс и спря. — Значи ти също ме мразиш? — И очите му проблеснаха през бретона.

— А ти наистина си параноик — отбеляза Едипа.

— Имам прекрасно младо тяло. Мислех, че вие, по-възрастните мацки, си падате по тия работи — смотолеви Майлс и, след като я изръси петдесет цента за носенето на чантите, излезе.

Същата вечер пристигна адвокатът Мецгър. Толкова красив, че първата мисъл на Едипа бе: „Те, онези там, са ме взели на подбив.“ Сигурно беше актьор. Изправен пред вратата, на фона на правоъгълния басейн, който блещукаше безмълвно в мекото дифузно сияние от нощното небе, той произнесе: „Госпожа Маас?“ като упрек. Огромните му искрящи очи с екстравагантно дълги мигли се усмихваха дяволито. Едипа огледа около него за рефлектори, кабели, микрофони и камери, но Мецгър бе сам, с една изящна бутилка френско „божоле“, която, според твърденията му, бил прекарал миналата година контрабандно в Калифорния, този безгрижен нарушител на митническите разпоредби.