Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

После Едипа замина от Кинърет, без да предполага, че тръгва към нещо ново. Докато тя обясняваше, че ще отиде за известно време в Сан Нарцисо да проучи документите и счетоводните книги на Пиърс и да получи някои съвети от съизпълнителя Мецгър, непроницаемият Мучо Маас стоеше с ръце в джобовете и подсвиркваше „Искам да целувам краката ти“, нова песен на Шантавия Дик и Фолксвагените (предпочитана от него в последно време английска рок група, в чието бъдеще обаче много не вярваше). Мучо бе опечален, но не и отчаян от заминаването й. След като го посъветва да затваря телефона, ако звъни доктор Хилариус, и да наглежда ригана в градината, който бе прихванал някаква странна плесен, тя потегли.

Сан Нарцисо бе разположен на юг, сравнително близо до Лос Анжелос. Както много наименувани населени места в Калифорния, това бе не толкова поддаващ се на определение град, колкото съвкупност от концепции: номерирани парцели, ипотекирани имоти и търговски центрове, прорязани от водещи към главния път улички. Там обаче бе резиденцията и щабквартирата на Пиърс, мястото, където преди десет години започнал спекулациите с недвижими имоти и по този начин положил основите на капитала, върху които по-късно било издигнато и се разраснало нагоре към небето всичко, колкото и неустойчиво или уродливо да бе то, и съответно това, предполагаше Едипа, ще отличава мястото, ще му придава атмосфера. Но ако имаше някаква съществена разлика между този град и останалата част от Южна Калифорния, тя бе незабележима на пръв поглед. Беше неделя, когато с взетия под наем шевролет „импала“ Едипа навлезе в Сан Нарцисо. Не се случи нищо. Присвила очи заради слънцето, тя надникна от един хълм надолу към обширното пространство, изпълнено с идентично високи къщи, израснали едновременно от матовокафявата земя като добре поддържана земеделска култура. Гледката й припомни как веднъж бе отворила транзисторен радиоприемник, за да смени батериите, и за първи път в живота си бе видяла печатна платка. Наблюдавана отвисоко, добре подредената плетеница от улици и къщи се открои със същата изненадваща, изумителна отчетливост, както бе станало и с печатната платка. Макар Едипа да знаеше за радиотехниката дори още по-малко, отколкото за жителите на Южна Калифорния, за нея и двете схеми бяха обединени от някакво неясно усещане за скрит смисъл, от стремеж за установяване на връзка. Сякаш нямаше граници за онова, което можеше да й разкрие печатната платка (ако Едипа бе опитала да разбере) и в тази първа за нея минута в Сан Нарцисо през прага на съзнанието й трепетно пристъпи едно откровение. Смог забулваше хоризонта, слънцето безмилостно жареше охрово-сивкавата околност. Едипа и шевролетът сякаш бяха паркирани в центъра на един странен, благоговеен миг. Като че ли на друга, неизвестна честота на вълните или от ядрото на вихър (който се въртеше толкова бавно, че нагорещената й кожа не можеше дори да усети центробежната му хладина), прозвучаха няколко думи. Поне тъй предположи Едипа. И помисли за съпруга си Мучо, който опитваше да повярва в своята работа. Не чувстваше ли той нещо подобно, когато, пристегнал глава със слушалките, поглеждаше през звуконепроницаемото стъкло към своите колеги и същевременно, подобно на пастор хванал съда със светено масло, кадилницата или потира, с прецизни движения пускаше следващата плоча за предаването, вече в съзвучие с гласа, с гласовете, с музиката и нейното послание, обгърнат от нея, влюбен в нея както всички предани слушатели, до които достигаше тя? Не се ли е случвало Мучо да застане пред вратата на Студио 1 и, загледан вътре, да осъзнава, че дори да успее да чуе музиката, той самият не би могъл да проникне в смисъла на нейното послание.

След малко, сякаш облак бе закрил слънцето или смогът се бе сгъстил и по този начин прекъснал благоговейния миг, какъвто и да е бил той, Едипа изостави тези размисли. Потегли и продължи с над сто километра в час по пеещия асфалт през квартал, заел само незначително пространство непосредствено до водещото към Лос Анжелос шосе, оградено от кантори, малки фабрики, нотариати, паркинги и крайпътни ресторанти, чиито адресни номера стигаха до 70, а по-нататък и до 80 000 — нещо, което виждаше за първи път. Такава номерация й се стори неестествена. Отляво изникна нескончаема редица от големи розови сгради, опасани с километрична ограда от бодлива тел, разнообразявана тук-там с наблюдателни кули. Скоро край нея изфуча порталът. От двете му страни стърчаха двайсетметрови ракети, на чиито върхове с аскетично строг шрифт бе изписано ЙОЙОДИН. Това бе големият работодател на Сан Нарцисо, галактроничният клон на корпорацията „Йойодин“, един от гигантите на космическата индустрия. Едипа знаеше, че Пиърс е притежавал солиден пакет акции на корпорацията и по някакъв начин е бил замесен в споразумението с окръжния данъчен експерт, който бе примамил „Йойодин“ да построи тук своя завод. Това, според обяснението на Пиърс, било включено в ролята му на основател на компанията.