Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Моля те, Пиърс — най-после успя да вземе думата тя. — Аз смятах, че ние вече…

— Но, Марго — напълно сериозно продължи Пиърс, — току-що се връщам от комисаря Уестън и от него разбрах, че онзи дядка от увеселителния парк е бил убит с отровна стрела, също като професор Коукенбуш 11 11 Марго, комисарят Уестън, професор Коукенбуш — герои от същия сериал. .

Или нещо подобно.

— За Бога — въздъхна тя.

— Защо не му затвориш? — благоразумно предложи Мучо, който се бе обърнал и я гледаше.

— Чух го какво каза — добави Пиърс. — Мисля, че е време Сянката да направи едно кратко посещение на Уендъл Маас.

Настъпи дълбока, недвусмислена тишина. Значи това беше последният от неговите гласове, които бе чувала — на Ламонт Кранстън. Телефонната линия би могла да води във всяка посока, на каквото и да е разстояние. През месеците след разговора безмълвната двусмисленост на телефонното обаждане се бе предавала на възкресеното в паметта й: спомени за лицето и тялото му, неговите подаръци, за думите му, които понякога бе симулирала, че не чува. Тази неопределеност бе отдалечила Пиърс от нея и Едипа почти го бе забравила. Сянката бе изчакала цяла година, преди да я навести. И ето сега — писмото от Мецгър. Навярно тогава, миналата година, Пиърс бе телефонирал, за да й съобщи за допълнението? Или бе решил това по-късно, в отговор на нейното раздразнение и индиферентността на Мучо? Едипа се почувствува беззащитна, надхитрена, унизена. Никога през своя живот не бе изпълнявала завещание, нямаше представа откъде да започне, изобщо не бе наясно как да обясни на онези от адвокатската кантора в Лос Анжелос, че не знае откъде да започне.

— Мучо, момчето ми!… — извика тя в пристъп на безсилие.

Мучо Маас, вече у дома, прекрачи прага на порталната врата.

— Днес претърпях нов крах… — начена той.

— Чакай да ти кажа… — подхвана и тя, но остави Мучо да говори пръв.

Той беше диджей, работеше в южната част на Полуострова 12 12 Т.е. полуостров Южна Калифорния. и редовно изпадаше в кризи, предизвикани от угризения на съвестта заради професията си.

— Не вярвам, изобщо не вярвам в тая работа, Ед. Опитвам, но наистина не мога — обикновено мънкаше Мучо, умърлушен, много по-отчаян, отколкото тя изобщо би могла да бъде някога.

В такива случаи Едипа почти изпадаше в паника. Изглежда видът й, който говореше, че съвсем скоро тя напълно ще загуби самообладание, оправяше настроението му.

— Прекалено чувствителен си.

Да, трябваше да му казва толкова много други неща, но Едипа повтаряше само тези думи. Което, между другото, беше вярно. Няколко години той бе работил като продавач на стари коли и му бе станало безпощадно ясно какво означава за него тази професия — истинско терзание. За да премахне дори и най-незначителните следи от мустаци, всяка сутрин Мучо бръснеше горната устна три пъти контра, винаги с ново ножче, и неизменно се разкървавяваше, ала не слагаше оръжие. Купуваше сака без подплънки, а после отиваше при шивач, който да направи реверите още по-ненормално тесни, миеше си косата само с вода и я сресваше като Джак Лемън 13 13 Джак Лемън (1925 — 2001) — популярен американски киноактьор, носител на награда „Оскар“ за главната мъжка роля във филма „Спасете тигъра“ (1973, реж. Джон Евилдсен). Снимал се е в повече от 70 филма. Особено известен става с комедиите „Някои го обичат горещо“, 1959, реж. Били Уайлдър; „Голямото състезание“, 1965, реж. Джон Франкенхаймер. , та да заблуждава още повече хората. Видеше ли стърготини от подострен молив, дори и най-дребните, целият се разтреперваше — хора като него използуваха подобни неща единствено за уплътняване на разбити предавки. Въпреки че бе на диета, не можеше както Едипа да подслажда кафето с мед, защото медът, подобно на всички други лепкави субстанции, го натъжаваше. Припомняше му с твърде много горчивина за онова, което — често смесено с машинно масло — коварно се процежда в луфтовете между буталото и стените на цилиндъра. Веднъж напусна демонстративно едно увеселение, само защото някой бе подхвърлил „паста със сметана“ и то, според него прозвучало злонамерено 14 14 Creampuff ( англ. ) — паста със сметана, а също и „много добре поддържана стара кола“ ( жарг. ). . Човекът беше сладкар, унгарски имигрант и говореше за своята работа, но Мучо си бе такъв: прекалено чувствителен.