Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Но хапчетата са нещо съвсем различно — бе се примолила тя.

Хилариус само бе изкривил физиономия в гримаса, каквато бе правил и преди. Той целият бе изтъкан от очарователни отклонения от общоприетото.

Неговата теория бе, че лицето е симетрично като петно на Роршах 16 16 Петно на Роршах — тест за определяне на психическото и емоционалното състояние, при който възприятието на субекта за мастилени петна е записвано и после анализирано посредством и в зависимост от интуитивните прозрения на психолога. Приложен за първи път от швейцарския психиатър Херман Роршах (1884–1922). , то описва своята собствена история като картинка за ТАТ 17 17 ТАТ — Тематично-аперцептивен тест. От аперцепция (лат. apperceptiō , apperceptiōn ) — възприятие. ТАТ е проективна методика състояща се в показването на серия неопределени образи с двойствено значение, по които субектът трябва да съчини разказ. Основната хипотеза е, че идентифицирайки се с героя на разказа, субектът му приписва своите собствени мисли, чувства, влечения и проблеми. и аналогично на подсказана дума предизвиква определен отговор, така че защо не? Дори твърдеше, че веднъж бил излекувал случай на истерична слепота със своя №37 — Фу Манчу 18 18 Фу Манчу — действащо лице злодей-китаец от поредица романи на английския автор Артър Сарсфилд Уорд (1866–1959) с псевдоним Сакс Ромър. (много от гримасите имаха номера и названия също като немските симфонии), тоест придърпване на очите с показалците, разширяване на ноздрите със средните пръсти, изтегляне на ъглите на устата с кутретата и изплезване на езика. На лицето на Хилариус гримасата изглеждаше наистина страховито. И действително, докато халюцинацията за Чичо Сам избледняваше, на нейно място изникна нарастващото лице на Фу Манчу, което остана пред очите на Едипа чак до сутринта. При това положение едва ли можеше да се каже, че тя е в подходяща форма за среща с Роузман.

Но Роузман също бе прекарал безсънна нощ в размисъл за гледания предната вечер по телевизията епизод от „Пери Мейсън“, любимия сериал на жена му, към който филм той изпитваше двойствени чувства, защото искаше да бъде едновременно преуспяващ адвокат като Пери Мейсън и, — понеже първото бе невъзможно — подронвайки авторитета на Пери Мейсън, съответно да го унищожи. Едипа влезе доста неочаквано, тъкмо когато нейният доверен семеен адвокат припряно пъхаше в чекмеджето на бюрото снопче пъстроцветни разноформатни листа. Тя знаеше, че това е черновата на „Адвокатската професия срещу Пери Мейсън. Едно недотам хипотетично обвинение“, започнато още след излъчването на първите епизоди по телевизията.

— Доколкото помня, преди вие не правехте впечатление на гузен човек — подхвърли Едипа. Те често посещаваха заедно едни и същи терапевтични сеанси и обикновено пътуваха комбинирано дотам в компанията на някакъв фотограф от Пало Алто, който си бе внушил, че е волейболна топка. — Това е добър знак, нали?

— Вие сигурно сте шпионка на Пери Мейсън — отвърна Роузман. И след кратък размисъл добави: — Ха, ха.

— Ха, ха — откликна Едипа. Спогледаха се. — Трябва да изпълня едно завещание — поясни тя.

— Ами че изпълнете го. Не ви спирам.

— Не е там работата — въздъхна Едипа и му разказа всичко.

— Защо го е направил? — озадачено попита Роузман, след като прочете писмото.

— Защо е умрял ли?

— Не. Защо ви е определил за изпълнителка на завещанието?

— Той беше непредсказуем и от него можеше да се очаква всичко.

Излязоха да обядват. В ресторанта Роузман опита да й пусне крак под масата. Едипа бе с ботушки и не почувства кой знае какво. Тъй като бе добре изолирана, реши да не вдига шум.

— Хайде да избягаме двамата — предложи Роузман, когато им сервираха кафето.

— Къде? — попита Едипа.

Това го накара да млъкне.

След завръщането им в неговата кантора той я посъветва: да проучи подробно счетоводните книги и вложенията, да легализира завещанието, да събере всички дългове, да инвентаризира авоарите, да получи оценка на имуществото, да реши кои предприятия да ликвидира и кои да запази, да изплати исковете и данъците, да разпредели завещаните суми…

— Ау, помощ! — възкликна Едипа. — Не може ли някой друг да го направи вместо мен?

— Аз мога — заяви Роузман. — Естествено, не всичко. А вие не сте ли заинтригувана поне малко?

— От какво?

— От това, което вероятно ще откриете.

Както се развиваха нещата, тя, изглежда, щеше да направи много и най-различни разкрития. Не за Пиърс Инвърарити или за своя милост, а за останалото, което дотогава бе убягвало от вниманието й. Обгърната от усещането за някакви буфери около себе си, за изолираност, тя бе забелязала отсъствието на яснота, сякаш гледаше леко размазан филм, който киномеханикът отказва да фокусира. И кой знае как, елегантно се бе самоподмамила да влезе в странната, наподобяваща положението на Марулка 19 19 Героиня от едноименната приказка на братя Грим, по чиито разпуснати коси принцът се изкачвал на кулата, в която била затворена. роля на умислено и тъжно момиче, на затворница сред боровете и солените мъгли на Кинърет, очакваща някой да я призове: „Хей, разпусни плитките.“ Този някой се оказа Пиърс. Зарадвана, тя издърпа всички фуркети и шноли, плитките се разпиляха надолу в изящна, шептяща лавина, обаче когато Пиърс бе изкачил почти наполовина кулата, някаква зловеща магия превърна косата й в голяма незакрепена перука и той лупна по задник на земята. Все пак накрая, вероятно използвайки някоя от многобройните свои кредитни карти вместо лост, Пиърс решително бе изтръгнал катинара на нейната кула и бе стигнал до нея по вътрешната вита стълба, с което и трябваше да започне, ако бе малко по-хитър. Ала всичко произлязло след това помежду им, всъщност изобщо никога не бе напускало стените на онази кула затвор. В Мексико Сити неизвестно как, веднъж те попаднаха на изложбата на красивата испанска художничка изгнаница Ремедиос Варо 20 20 Ремедиос Варо (1913–1963) — испанска художничка, предимно сюрреалистка. . На централното платно на триптиха, озаглавен Bordando El Manto Terrestre 21 21 Извезване на земното покривало ( исп. ). , бяха нарисувани няколко крехки девойки със сърцевидни лица, огромни очи и златисти къдрици, затворнички в най-горната стая на една кръгла кула. Те бродираха нещо като гоблен, който излизаше през тесните прозорци навън в околното празно пространство и безуспешно опитваше да го изпълни, защото на него бяха изобразени всички градежи и твари, всички морета, кораби и гори на земята — гобленът всъщност представляваше целият свят. Неестествено разплакана, Едипа бе стояла дълго пред картината. Никой не забеляза — тя бе с тъмнозелени очила, тип авиаторски, които почти херметически обхващаха отвсякъде напълно очите й. В един миг се запита дали уплътнението около очите й е достатъчно стегнато, за да даде възможност на сълзите просто да продължават да текат, да запълват очилата отвътре и никога да не пресъхват. По този начин тъгата на дадения момент винаги ще остава с нея и тя ще вижда света, пречупен през тези предизвикани от конкретното преживяване сълзи, сякаш поради някакви непознати досега индекси на пречупване един плач се различава съществено от друг. Тогава под въздействието на картината, със сведен към нозете поглед, Едипа бе осъзнала, че това, върху което е стъпила, е било изтъкано в нейната собствена, отстояща на три хиляди километра оттам кула и само по някаква случайност е известно под името Мексико, тъй че Пиърс изобщо не я бе отвеждал отникъде и не е имало никакво бягство. От какво искаше да избяга тя? Такава, разполагаща с много време за размисъл пленница скоро разбира, че с височината и архитектурата си, кулата, както и нейната собствена самоличност, е нещо случайно и незначително, че онова, което наистина я задържа, е сполетялата я отвън и съвсем безпричинно безименна зла магия. Ако освен пронизващия я страх и женската хитрост не съществува никаква апаратура за проучване на това аморфно вълшебство, да разбере как действа то, да преброи силовите му линии и да измери обсега на влиянието му, тя може да прибегне към суеверието, да намери полезно хоби, например бродерия, да полудее или да се омъжи за диджей. Какво друго й остава, когато навсякъде около нея е кула, чиято магия е по-силна от рицаря спасител?