Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Днес Фънч ме хвана натясно — въздъхна Мучо, наливайки си. — Искаше да обсъдим моето представяне в ефир, което никак не му харесвало. — Фънч беше програмен директор на АБЕ и най-непримирим враг на Мучо. — Сега пък съм бил прекалено секси. А ефирното ми излъчване трябвало да бъде като на млад баща или по-голям брат. Мацките звънят по телефона, молят, а всяка казана от мен дума била чиста проба похот. Ето защо от сега нататък задължително ще записвам на магнетофон телефонните разговори и Фънч собственоръчно ще изтрива онова, което сметне за неблагоприлично, тоест заключителните ми думи. Това е цензура, заявявам, шпионин гаден, викам му. И си излязох.

Подобни разговори двамата с Фънч водеха поне веднъж седмично.

Едипа му показа писмото от Мецгър. Мучо знаеше за отношенията й с Пиърс — всичко бе приключило година преди техния брак. Той прочете писмото и, премигвайки нерешително няколко пъти, се отдръпна.

— Какво да правя сега? — попита тя.

— А, не ме питай — отвърна Мучо. — Аз не знам дори как да пресметна нашия данък общ доход. Изпълнителка на завещание! Не мога да ти помогна. Поговори с Роузман. — Техният адвокат.

— Мучо! Уендъл! Всичко бе свършило отдавна преди той да напише името ми в завещанието.

— Добре де, ясно ми е. Но не става дума за това, Ед. Просто не разбирам нищо от тези работи.

И така, Едипа го послуша и на другата сутрин отиде на консултация с Роузман. Преди това бе прекарала половин час срещу огледалото в многократни напразни усилия да очертае, а после да преначертае върху своите клепачи тъмни линии, които неизменно се получаваха вълнообразно изкривени или ужасно нащърбени, защото не успяваше навреме да вдигне четчицата. Почти не бе спала след още един телефонен разговор, пак в три през нощта. От предхождащия го звън, долетял тъй неочаквано от нищото, сърцето й бе замряло в истински, неподправен ужас. В един миг безмълвен, в следващия апаратът вече бясно дрънчеше. Двамата с Мучо се пробудиха моментално и, докато траеха първите няколко позвънявания, останаха неподвижни, с разплетени крайници, без дори да пожелаят да разменят погледи. Най-после Едипа, която знаеше, че няма какво да губи, вдигна слушалката. Беше доктор Хилариус 15 15 От hilarious (англ.) — весел, шумен. А също и Свети Хиларий — папа на римокатолическата църква(461–468 г.). , нейният психотерапевт. Но интонацията му беше почти еднаква с тази на Пиърс, когато той опитваше да имитира гестаповски офицер.

— Да не би да ви събудих? — сухо започна доктор Хилариус. — Гласът ви е толкова уплашен. Какво става с хапчетата, не действат ли?

— Не ги вземам — прошепна тя.

— Смятате, че са опасни?

— Не знам какво съдържат.

— Значи не вярвате, че е просто успокоително?

— А мога ли да ви имам доверие?

Едипа не можеше и следващите му думи обясниха защо.

— Все още търсим сто и четвърти доброволец за моста. — Сухо кискане. Мостът, die Brűcke, бе любимото му название на експеримента за изследване въздействието на ЛСД-25, мескалин, псилоцибин и други сродни халюциногени върху голям брой домакини от предградията, който общинската болница желаеше да проведе с негова помощ. Мостът навътре към себе си. — Кога ще ви включим в нашия график?

— Никога — отвърна Едипа. — Можете да избирате от половин милион други жени. Сега е три през нощта.

— Имаме нужда от вас.

Във въздуха над леглото като че ли се появи известният плакат с Чичо Сам, който сме свикнали да виждаме по стените на всички наши пощенски станции — искрящ с нездрав блясък взор, силно начервени хлътнали жълтеникави бузи и насочен право между очите й показалец. „Имам нужда от вас!“ Тя никога не бе питала доктор Хилариус защо, тъй като я бе страх от всеки негов възможен отговор.

— В момента тъкмо халюцинирам и не ми трябват никакви наркотици за това.

— Не ми го описвайте — бързо издума той. — Е, искате ли да споделите още нещо с мен?

— Да не би аз да ви позвъних?

— Тъй ми се стори — поясни доктор Хилариус. — Имах такова чувство. Не става дума за телепатия. Връзката с пациента обаче понякога е нещо много любопитно.

— Ала не и сега.

Едипа затвори. И след това не можа да заспи. Да не е луда, че да гълта хапчетата. По-скоро ще пукне, но няма да ги пие. Нали веднъж му бе казала, че няма никакво желание да я зарибяват.

— Значи не сте се хванали на моята игра? — бе свил рамене доктор Хилариус. — Тогава прекратете посещенията при мен. Вие сте излекувана.

Тя не ги прекрати. Не че психоаналитикът я владееше посредством някаква тайнствена сила. Просто бе по-лесно да не прекъсва сеансите. Би ли могъл някой й каже кога ще се излекува? Във всеки случай не и Хилариус, който сам бе признал това.