Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Ще ми направите ли една услуга? Не стреляйте срещу полицаите — помоли го Едипа. — Те са на ваша страна.

— Евреите имат достъп до всички възможни униформи — отвърна Хилариус. — Не отговарям за безопасността на тъй наречената „полиция“. А и вие не знаете къде ще ме отведат, ако се предам, нали?

Едипа го чуваше как крачи из кабинета. Страховитият вой на сирените се съсредоточаваше около тях от всички посоки на нощта.

— Има една гримаса, която нито вие, нито който и да е друг в тази страна, е виждал — продължи Хилариус. — Правил съм я само веднъж и вероятно в Централна Европа все още продължава да съществува като вегетираща развалина младежът, който я е виждал. Сега той би трябвало да е на вашите години. Безнадеждно луд. Казваше се Цви. Ще уведомите ли „полицията“ или както се наричат те сега, че мога отново да направя тази гримаса? Тя е с радиус на действие сто метра и всеки, който има нещастието да я види, пропада в зловеща подземна тъмница, сред ужасни привидения и капакът над него се затваря за вечни времена. Благодаря за вниманието.

Сирените вече виеха пред самата клиника. Захлопнаха се врати, прозвучаха крясъците на полицаите и след миг те нахлуха през стъклото на входа със страшен трясък. Изведнъж вратата на кабинета се отвори, Хилариус сграбчи Едипа за ръката, издърпа я вътре и отново заключи.

— Значи сега съм заложница — установи тя.

— О! — възкликна Хилариус. — Това вие ли сте?

— А вие на кого мислехте, че?…

— Че разказвам моя случай ли? На някой друг. Тук съм аз, а там са другите. Знаете ли, ние установихме, че с помощта на ЛСД границата започва да изчезва. Човешкото его изгубва своите ясни очертания. Но аз самият никога не съм поглъщал този халюциноген. Предпочитам да оставам в състояние на относителна параноя, където поне знам кой съм аз и кои са другите. Сигурно и вие затова отказахте да участвате в експеримента, а, госпожо Маас? — Хилариус преметна винтовката през рамо и отправи сияйна усмивка към нея. — Е, добре. Предполагам, дошла сте да предадете някакво съобщение. От тях. Какво е то?

Едипа сви рамене.

— Приемете достойно своята обществена отговорност — посъветва го тя. — А също и принципа на реалността. Те ви превъзхождат числено и по огнева мощ.

— Аха, превъзхождат ме, казвате. Там също ме превъзхождаха по численост. — И я погледна закачливо.

— Къде?

— Там, където направих оная гримаса. Където стажувах като млад лекар.

Едипа почти се досещаше за какво говори той, но все пак отново попита:

— Къде?

— В Бухенвалд — отвърна Хилариус.

Полицаите заблъскаха по вратата на кабинета.

— Той е въоръжен и аз съм вътре с него — извика Едипа.

— Коя сте вие, госпожо? — Тя му каза. — Как се произнася малкото ви име? — Полицаят записа също нейния адрес, възраст, телефонен номер, имената на най-близките й роднини и професията на мъжа й, за да предаде всичко това на журналистите. В същото време Хилариус ровеше в бюрото за още патрони. — Ще можете ли да го разубедите? — попита полицаят. — Момчетата от телевизията искат да снимат през прозореца. Опитайте да му отвлечете вниманието.

— Вие пазете там добре — посъветва го Едипа. — Аз тука все някак ще се оправя.

— Хубаво представление подготвяте — кимна Хилариус.

— Значи смятате, че те искат да ви отведат в Израел, за да ви съдят там, както направиха с Айхман 62 62 Адолф Айхман (1906–1962) — началник на отдел ІV-D-4 в Гестапо, занимаващ се с „окончателното разрешаване на еврейския въпрос“, нацистки военнопрестъпник, непосредствено отговорен за организирането на геноцида на европейските евреи в годините на ІІ Световна война. При операция на израелското разузнаване Мосад, осъществена през май 1960 г., бива заловен и тайно изведен от Аржентина в Израел, където е осъден на смърт и екзекутиран през 1962 г. ?

Психоаналитикът продължаваше да кима.

— Защо? С какво сте се занимавали в Бухенвалд?

— Работех върху експериментално предизвикана лудост — отвърна Хилариус. — Един изпаднал в кататония 63 63 Кататония — нервно-психическо разстройство, характеризиращо се с мускулни спазми и нарушение на двигателните рефлекси. евреин е, образно казано, почти мъртъв. Либералните кръгове в СС смятаха, че така ще бъде по-хуманно. — И те атакували пациентите посред нощ с метрономи, флигорни, страховити офорти в стила на Брехт, отстраняване по хирургически начин на някои жлези, халюцинации прожектирани с магически фенери, нови наркотици, заплахи непрекъснато повтаряни от скрити високоговорители, хипноза, часовници с обратно движещи се стрелки и гримаси. Хилариус отговарял за гримасите. — За съжаление съюзниците освободители пристигнаха, преди да успеем да съберем достатъчно данни — отдаваше се на спомените той. — Независимо от няколкото грандиозни успеха, постигнати в отделни случаи като с Цви, статистически погледнато не можехме да се похвалим с кой знае какво. — Нейното изражение изглежда го развесели и той се усмихна. — Да, вие ме мразите. Обаче не опитах ли да изкупя вината си? Ако бях истински нацист, щях да предпочета Юнг, нали? Но аз избрах Фройд, евреина. Създадената от Фройд картина на света не включваше никакъв Бухенвалд. Проникнеше ли веднъж светлината там, Бухенвалд според Фройд щеше да стане футболно игрище, а в газовите камери пухкави дечица щяха изучават икебана и солфеж. Пещите в Аушвиц щяха да преминат към производство на петифури и сватбени торти, а ракетите Фау-2 да се превърнат в държавни жилища за феите. Имах огромно желание да повярвам във всичко това. Спях по три часа на денонощие, полагайки всевъзможни усилия да не сънувам, а останалите двайсет и един часа използвах за насилствено придобиване на вяра. Но, изглежда, моето покаяние не е било достатъчно. Те идват да ме вземат, като ангели на смъртта, въпреки всичко, което опитах да направя.