Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Побързайте! — извика тя, докато Едипа влизаше. Хелга почти бе изпаднала в истерия.

— Какво става тук? — попита Едипа.

— Докторът полудя. Опитах да извикам полиция, но той грабна един стол и натроши телефонното табло.

— Кой? Доктор Хилариус?

— Смята, че някой го преследва. — По бузите на асистентката криволичеха бразди от сълзи. — Заключил се е в кабинета с оная пушка.

Едипа помнеше, че докторът пази като сувенир от войната една немска винтовка Gewehr 43 60 60 Gewehr 43 ( нем. ) — винтовка, модел 1943 г. .

— Той стреля по мен. Как мислите, ще съобщи ли някой за това в полицията?

— Ами че той стреля по още пет-шест души — отвърна сестра Блам и поведе Едипа към своята стая.

Едипа забеляза, че прозорецът гледа към безопасен път за отстъпление.

— Могли сте да избягате — отбеляза тя.

Сестра Блам, която разбъркваше в две чаши нескафе с гореща вода от крана на мивката, въпросително вдигна очи.

— Ами ако му потрябва помощ?

— Кой би могъл да го преследва?

— Според него, трима души с автомати. Терористи, фанатици, само това повтаря. Натроши телефонното табло. — Тя погледна враждебно Едипа. — Налудничави жени колкото щеш, това е причината. Кинърет е пълен само с такива. Прекалено много му дойде на доктора.

— Аз отсъствах известно време — поясни Едипа. — Ще опитам да разбера какво му е. Предполагам, в мое лице той няма да види такава заплаха.

— Ако започнете да му разправяте за вашите неприятности, сигурно ще ви застреля — отвърна сестра Блам, която току-що бе опарила устни с кафето.

Пред вратата на кабинета му, която изобщо не помнеше да е виждала някога затворена, Едипа застана известно време неподвижна, предизвикателно изпънала бедра и усъмнена в своя здрав разум. Защо да не избяга през прозореца на Блам? После от вестниците ще разбере какво е станало.

— Кой е там? — изкрещя Хилариус, доловил нейното дишане или усетил по някакъв друг начин присъствието й.

— Госпожа Маас.

— Дано Шпеер 61 61 Алберт Шпеер (1905–1981) — официалният архитект на Хитлер. През 1943–1945 г. е министър на въоръженията и военното производство на хитлеровска Германия. През тези години неочаквано преминава в опозиция и започва да оказва скрита съпротива на режима. В 1945 г. се решава на открит саботаж и даже започва да подготвя заговор против хитлеристкото окръжение. Хитлер получава доказателства за измяната на Шпеер, но, въпреки всичко, не го екзекутира, а само го изолира от себе си. и неговото кретенско министерство горят навеки в ада! Знаете ли, че половината от тези патрони са халосни?

— Ще ме пуснете ли да вляза? Искам да поговорим.

— Ще ви се! — отвърна Хилариус.

— Не съм въоръжена. Можете да ме обискирате.

— И в това време да ме фраснете в гръбнака с карате удар. Не, благодаря.

— Защо отхвърляте всяко мое предложение?

— Слушайте — продума след малко Хилариус, — изобщо смятахте ли ме за достатъчно добър фройдист? Допускал ли съм сериозни отклонения?

— От време на време гримасничехте — призна Едипа. — Но това е дребна работа.

— Полагах всевъзможни усилия да засвидетелствам определена подчиненост към онзи човек, към призрака на онзи своенравен евреин — започна психоаналитикът иззад вратата. — Да повярвам в голата истина на всичко написано от него, дори в идиотщините и противоречията. Това бе най-малкото, което можех да направя, нали? Един вид покаяние. Подобно на дете, което слуша в пълна безопасност някаква страшна приказка, аз страшно много исках да вярвам, че когато подсъзнателното бъде проникнато от светлина, то всъщност не би трябвало да се различава от другите помещения на ума. Че ужасните привидения ще се окажат просто детски кончета и мебели в стил Бидермайер. Че терапията в края на краищата може да обуздае подсъзнателното, да го въведе в обществото, без страх, че някой ден то отново ще се върне в своето първоначално състояние. Исках да вярвам, въпреки всичко, което съм извършил през моя сравнително кратък живот. Можете ли да си го представите?

Тя не можеше, естествено, защото нямаше понятие какво е правил Хилариус, преди се установи в Кинърет. От далечината долетя накъсания писък на електронните сирени, които използваше местната полиция. Те звучаха като пуснати през усилвател пищялки и воят им все по-настойчиво се засилваше.

— Охо-о, чувам ги! — извика Хилариус. — Смятате ли, че някой може да ме защити от онези фанатици? Те минават и през стените. Сякаш се размножават: тъкмо избягаш от тях, свърнеш в някоя улица и ето ги, отново идват.