Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Минаха по моста над залива и навлязоха в заслепяващия, празен блясък на оукландския следобед. Пейзажът стана съвсем монотонен. Куриерът слезе в непознат за Едипа квартал. С часове тя вървя по петите му из безименни за нея улици, пресича пътни артерии, което въпреки следобедното затишие я разнебити съвсем, кръстосва след него из бедняшки квартали, изкачва високи склонове, гъсто нацвъкани с четири– и петстайни къщи, чиито прозорци безучастно отразяваха единствено слънцето. Писмо след писмо, чувалът се изпразни. Накрая младият клошар взе автобуса за Бъркли. Едипа го последва. По средата на Телеграф Авеню куриерът слезе и не след дълго стигна до сграда в псевдомексикански стил. През цялото време той не се огледа нито веднъж. В този блок живееше Джон Нефастис. Едипа отново бе попаднала там, откъдето бе тръгнала и не можеше да повярва, че са изтекли двайсет и четири часа. Трябваше ли да са минали повече или по-малко?

Когато пристигна в хотела, тя завари фоайето пълно с глухонеми делегати, нахлупили шапки от разтегателна хартия, скроени по подобие на китайските ушанки, станали толкова популярни по време на Корейската война. Всички до един бяха пияни, а неколцина от тях я награбиха с намерението да я отведат в голямата бална зала. Едипа опита да се изскубне от безмълвното жестикулиращо множество, но бе твърде слаба. Краката я боляха, в устата усещаше отвратителен вкус. Замъкнаха я в залата, където — под съпровода на изпълнената с шумолене на стъпки тишина — един красив младеж с туидово сако я хвана през кръста и я завъртя в кръг под голям незапален полилей. Всяка двойка в залата танцуваше онова, което й хрумнеше: танго, полка, боса нова, слоп. Но докога може да продължава това, преди сблъсъците да се превърнат в сериозна пречка?, мислеше тя. Би трябвало да последват колизии. Единствената алтернатива бе някакъв невероятен музикален строй, множество ритми в различни тоналности, хореография, при която всяка двойка изпълнява свободни движения, по предварително определен танцов рисунък. Мелодия, която другите наоколо долавят с тяхното шесто чувство, атрофирало в нея. Едипа се отпусна в ръцете на младия глухоням, остави го той да я води и зачака стълкновенията. Такива обаче не последваха. Без да почувства ничие докосване, освен на своя партньор, тя бе въртяна около половин час и тогава с някаква мистериозна съгласуваност всички спряха. Хесус Арабал би го нарекъл анархистко чудо. Едипа, която нямаше идея как да го определи, само загуби присъствие на духа. Направи реверанс и избяга.

На другия ден, след дванайсетчасова дрямка без никакви по-особени сънища, заслужаващи обсъждане, Едипа освободи стаята в хотела и потегли към Кинърет. По пътя разполагаше с достатъчно време да обмисли случките от предишния ден и реши да намине при своя психоаналитик, доктор Хилариус, за да му разкаже всичко. Вероятно е попаднала под безжалостната ледена власт на някаква психоза. Със собствените си очи бе установила наличието на система СМЕТ: бе видяла двама куриери на СМЕТ, пощенска кутия на СМЕТ, пощенски марки на СМЕТ, клейма на СМЕТ. А изображението на пощенския рог със сурдинка се срещаше едва ли не навсякъде из района на залива. И все пак щеше й се всичко това да излезе плод на въображението й — безспорен резултат от получените душевни рани, изживените затруднения и мрачни колебания. Силно желаеше доктор Хилариус да я увери, че тя не е с всичкия си, че има нужда от почивка, че не съществува никакъв Тристеро. Искаше също да знае защо толкова би я заплашвала вероятността Тристеро да се окаже нещо реално.

Малко след залез-слънце Едипа спря в алеята пред клиниката на Хилариус. В кабинета му като че ли не светеше. Устремено към вечерното море, въздушното течение поклащаше евкалиптовите клони. По средата на застланата с плочи пътека я стресна остро избръмчаване на насекомо покрай ухото й, последвано от пукота на изстрел. Това не е насекомо, помисли Едипа, но в същия миг чу още един изстрел и веднага направи връзката. В привечерния сумрак тя представляваше съвсем ясно очертана мишена. Единственото спасение бе да продължи направо към клиниката. Притича до остъклената врата и установи, че е заключена, а фоайето — тъмно. Вдигна от земята недалеч от цветните лехи един камък и го запрати по вратата. Той отскочи. Докато Едипа оглеждаше наоколо за втори камък, вътре се появи фигура в бяло, изтича до вратата и я отключи. Това бе Хелга Блам, приходящата асистентка на Хилариус.