Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Сега, всеки път щом сложа слушалките, аз наистина разбирам какво ме привлича към тях — продължи Мучо. — Когато онези момчета пеят „Тя обича теб“, значи „тя“ действително те обича. „Тя“ всъщност представлява произволно взет брой хора, от всички краища на света, от всички времена, с различна кожа, ръст, възраст, фигура и отдалеченост от смъртта, но „тя“ обича. А това „теб“ включва всички. И нея самата. Човешкият глас е едно неописуемо чудо, Едипа. — Очите му, преизпълнени с ентусиазъм, отразяваха цвета на бирата.

— Миличкият! — безпомощно прошепна тя, недоумяваща с какво би могла да му помогне, и я достраша за него.

Той сложи на масата помежду им прозрачно пластмасово шишенце. Едипа видя хапчетата вътре и тогава разбра.

— Това е ЛСД, нали? — попита тя. Мучо й отвърна с безмълвна усмивка. — Откъде ги взе? — Но вече се досещаше.

— От Хилариус. Той разшири експеримента и включи в него съпрузите.

— Слушай — опита да говори делово Едипа, — откога вземаш тези хапчета? — Той наистина не помнеше откога. — Но все пак има надежда да не си пристрастен още.

— Няма никакво пристрастяване, Ед — недоумяващо я погледна Мучо. — Това не е като да станеш наркоман. Гълташ го, защото ти е хубаво. Защото виждаш, помирисваш и вкусваш неща, които изобщо не можеш да предположиш, че съществуват. Защото светът е толкова голям, неизчерпаем. Безкраен, миличка. Превръщаш се в антена, която всяка вечер изпраща своето послание на милиони хора и техният живот става твой. — Сега той изглеждаше някак особено спокоен и благ. Едипа изпита желанието да го шамароса през устата. — А и песните, те не само казват нещо, те представляват самото това нещо, изразено в съвършен звук. Нещо ново! И сънищата ми вече са други.

— О, на мама светецът! — Вбесена, тя отметна коса няколко пъти. — Вече не те измъчват кошмари, а? Чудесно! Значи на малката ти приятелка, която и да е тя, наистина й е провървяло. На тази възраст децата имат нужда от повечко сън.

— Няма никаква приятелка, Ед. Чакай да ти кажа. Нали помниш, че всяка нощ сънувах онова отвратително тържище за стари коли? Тогава не смеех дори да го споделя с теб. Но сега мога. Този кошмар вече не ме преследва, не ме измъчва. Най-много ме ужасяваше онова рекламно табло там. Сънувам аз, че съм зает с обичайната ми работа, и изведнъж, без никакво предупреждение, се появява този огромен надпис! Нашето тържище бе филиал на Националното Управление на Любителите Автомобилисти. Съкратено: НУЛА. Едно поскърцващо ламаринено табло, което на фона на синьото небе непрекъснато повтаря: „Нула, нула, нула!“ Събуждах се с крясъци.

Едипа не бе забравила, разбира се. Сега вече нямаше да го навестяват привидения, поне докато разполага с хапчета. Тя все още не можеше напълно да осъзнае, че всъщност го бе видяла за последен път в деня, когато тръгна за Сан Нарцисо. Толкова много от предишния Мучо бе изчезнало и разпадът на личността му явно бе в напреднала фаза.

— О, слушай, Ед — прозвуча гласът му, — слушай!

Но тя не можа дори да познае мелодията.

Когато стана време за връщане в студиото, Мучо кимна към хапчетата:

— Можеш да ги вземеш.

Едипа поклати глава в отказ.

— В Сан Нарцисо ли отиваш? — попита Мучо.

— Да, тази вечер.

— А полицията?

— Ще избягам от тях.

По-късно тя не помнеше дали бяха разменили дори една дума повече. Пред сградата на радиостанцията се целунаха за сбогом, Едипа и множеството Мучовци. Отдалечавайки се, Мучо подсвиркваше някаква много сложна, дванайсеттонна мелодия. Известно време Едипа остана с опряно на волана чело. След малко осъзна, че не го е попитала за печата на Тристеро върху неговото писмо. Но вече бе твърде късно, за да има отговорът му някакво значение.

Когато се върна в „Палатите на Ехо“, тя завари Майлс, Дийн, Серж и Ленард, разположени с всичките си инструменти около и върху трамплина в края на басейна, невъзмутими и застинали, сякаш невидим за Едипа фотограф ги снимаше за обложка на грамофонна плоча.

— Какво става тук? — попита Едипа.

— Твоят Мецгър прееба нашия алт Серж — отвърна Майлс. — И сега момчето ще откачи от мъка.

— Той е прав, госпожо — потвърди Серж. — По този повод написах песен, аранжирана само за един глас, за моя глас. И тя е следната: