Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Напоследък много е търсена — обяви Запф.

Черепът на корицата ги наблюдаваше през оскъдната бледа светлина.

Само Дриблет ли имаше предвид Запф? Едипа отвори уста да го попита, но премълча. Това бе първата от многото прояви на колебание.

Отново в „Палатите на Ехо“. Този ден Мецгър бе отишъл в Лос Анжелос по друга работа. Тя веднага отвори на страницата, където за пръв и последен път бе спомената думата Тристеро. В полето срещу реда бе написано с молив: срв. изд. 1687 г. Сигурно от някой студент. Това, кой знае защо, я обнадежди. Още едно прочитане на същия ред можеше да хвърли повече светлина върху тъмното лице на думата. Според краткия предговор, текстът бил препечатан от недатиран фолиант. Странно, предговорът не бе подписан. Едипа прелисти на страницата, където бе отбелязано авторското право и установи, че оригиналното издание с твърди корици е било учебно пособие — „Драми от Форд, Уебстър, Тоурнър и Хуорфинджър“ 41 41 Джон Форд (1586–1639) — английски критик и драматург от периода на Карла I, най-известна негова пиеса е „Жалко, че тя е развратница“ (1631) — за кръвосмешение между брат и сестра. Джон Уебстър (1580–1632) — английски драматург, смятан за най-значимия след Шекспир драматург на XVII век, пиесите му се отличават с изобилие на жестоки и кървави сцени. Сирил Тоурнър (1575–1626) — английски дипломат, военен и драматург. Най-известната му пиеса е „Трагедията на атеиста“ (1611), за която също са характерни епизоди на насилие, кръвопролитие и множество трупове. Хуорфинджър е авторова инвенция на несъществуващ драматург. , издадено още през 1957 г. от Лектърн Прес, Бъркли, Калифорния. Наля си чаша „джак даниълс“ (предната вечер Параноиците им бяха оставили нова бутилка) и позвъни в лосанджелиската библиотека. Там провериха, но се оказа, че нямат изданието с твърди корици. Можели да набавят книгата чрез междубиблиотечната заемна служба.

— Няма нужда — увери ги Едипа, осенена от внезапно хрумване. — Издателството е в Бъркли. Ще опитам да се свържа направо с тях. — Като същевременно мислеше, че ще може да посети и Джон Нефастис.

Бе забелязала паметната плоча само защото един ден отиде пак до Езеро Инвърарити, подтиквана от, да я наречем, все по-натрапчивата фиксидея да „прибави нещо от себе си“ — дори ако това нещо се ограничаваше само до нейното присъствие — към множеството разнопосочни финансови интереси, надживели Инвърарити. Тя ще въведе ред в тях, ще ги оформи в съзвездия.

На другия ден Едипа отиде с колата до старческия дом „Вечерно убежище“, построен от Инвърарити горе-долу по времето, когато „Йойодин“ бе регистриран в Сан Нарцисо. В залата за отдих тя завари нахлуваща като че ли от всички прозорци слънчева светлина, старец клюмнал пред бледия екран на телевизора показващ мултфилм на Лиън Шлезинджър 42 42 Леон Шлезинджър (1883–1949) — продуцент в студиото Уорнър Брадърс, поставивил повече от 400 мултфилма, в това число и за зайчето Бъгс Бъни и Хрюшу. и една черна муха, която се разхождаше по обсипаната с пърхот розова урва, бележеща пътя на прилежно сресаната му коса. В залата дотича дебела медицинска сестра с флакон мухозол в ръка и подкани мухата да литне, за да може да я убие. Хитрата муха си остана на мястото.

— Безпокоиш господин Тот! — изкрещя сестрата на клетото насекомо.

Господин Тот трепна, събуди се и подплаши мухата, която отчаяно полетя към вратата. Медицинската сестра хукна след нея, разпръсквайки отрова от флакона.

— Здравейте — прошепна Едипа.

— Тъкмо сънувах моя дядо — сподели с нея господин Тот. — Беше много възрастен, поне толкова стар, колкото съм аз сега: на деветдесет и една. Когато бях малък, мислех, че дядо ми цял живот е бил деветдесет и една годишен. Сега — прихна той — самият аз се чувствам тъй, сякаш цял живот съм бил на деветдесет и една години. О, какви интересни истории разказваше старият! Някога, още по времето на златната треска, той бил конен куриер на „Пони Експрес“ 43 43 През ХІХ в. под това име в САЩ са действали две компании за експресни пощенски услуги, извършвани от конни куриери. „Истърн Пони Експрес“ осъществявала връзката между главните градове на американския изток от 1836 до 1839 г. „Уестърн Пони Експрес“ обслужвала западната част на САЩ през 1860 — 1861 г. . Конят му се казвал Адолф, това добре го помня.

При мисълта за бронзовата паметна плоча, Едипа, чиито сетива бяха изострени до краен предел, се усмихна на дядката като любеща внучка, доколкото това бе в нейните възможности, и попита: