Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Едипа извади бележника и го отвори на страницата със символа и думите: „Трябва ли да прожектирам вселената?“

— Пощенска кутия петстотин седемдесет и три — продиктува Котекс.

— В Бъркли?

— Не. — Гласът му прозвуча особено и Едипа много рязко вдигна глава, но той вече бе продължил по инерция и добавил: — В Сан Франциско. В Бъркли няма… — И едва тогава усети, че е допуснал грешка. — Нефастис живее някъде около Телеграф Авеню — измънка Станли Котекс. — Онзи адрес беше неточен.

Хрумна й, че може да рискува:

— Значи адресът от СМЕТ вече не е валиден. — Но го произнесе като цяла дума, „смет“.

Лицето му замръзна в маска на подозрителност.

— С. М. Е. Т., мадам — поправи я той. — Това е съкращение, а не думата „смет“. Изобщо най-добре ще е да не се задълбочаваме.

— Прочетох го в дамската тоалетна — призна тя.

Но Станли Котекс очевидно не можеше вече да бъде заблуждаван.

— Зарежи я тая работа — посъветва той Едипа, заби глава в някаква книга и повече не й обърна внимание.

Тя, на свой ред, естествено, не смяташе да се отказва. Бе почти сигурна, че преди малко Котекс драскаше онова, което бе започнала да нарича „символа на СМЕТ“, върху плик изпратен от Джон Нефастис. Или от човек като него. Подозренията й засили не кой да е, а Майк Фалопян от „Дружество Питър Пингуид“.

— Този Котекс вероятно е член на някоя нелегална организация — каза й Фалопян няколко дни по-късно. — Навярно тайна организация на неуравновесените. Но как можем да ги виним за това, че са, да речем, леко озлобени? Я вижте какво става с тях! В училище им промиват мозъците, втълпяват им мита за американеца-откривател: Морз и неговия телеграф, Бел и неговия телефон, Едисън и неговата електрическа крушка, Том Суифт и неговото еди-какво си. Едно откритие: един човек. После обаче, когато пораснат, разбират, че трябва да се откажат от всички свои авторски права в полза на чудовище като ЙОЙОДИН, да се закрепостят в някакъв „проект“, „проектантски колектив“ или „екип“ и да бъдат смлени, превърнати в анонимни изпълнители. Никой не иска от тях да откриват каквото и да е било. Просто трябва да изпълняват своите незначителни ролички в ритуала на проектирането, предварително установен в някой процедурен наръчник. Какво ли изживява човек, съвсем сам сред такъв кошмар? Естествено, те поддържат връзка помежду си, помагат един на друг. Хора като тях моментално разбират, кога са срещнали себеподобен. Такова нещо става може би веднъж на пет години, но въпреки всичко те веднага безпогрешно се разпознават.

Мецгър, който също бе дошъл тази вечер в „Простор“, явно бе настроен за спор.

— Вашият прекалено десен уклон направо преминава в крайно левичарство — възрази той. — Как можете да бъдете против корпорацията, която иска работникът да се откаже от своите права върху патента? Това ми прилича на теорията за принадената стойност…

Този типичен за Южна Калифорния диалог се израждаше пропорционално на изпитото уиски. Едипа седеше мрачна и самотна. Решението й да отиде същата вечер в „Простор“ бе повлияно не само от срещата със Станли Котекс, но и от други разкрития, защото като че ли започваше да се очертава някаква тенденция, свързана с кореспонденцията и начините на нейната доставка.

На отсрещния бряг на езерото, при Лагуни Фангозо имаше бронзова паметна плоча. „ Тук , пишеше на плочата, в 1853 година, дузина служители на Уелс и Фарго 40 40 Уелс, Фарго и компания — основана в 1852 г. от Хенри Уелс (1805–1878) и Уилям Фарго (1818–1881) като американска пощенска компания, организирала доставка на товари и поща по цялата страна. Понастоящем съществуваща като банка. се сражавали храбро с група маскирани разбойници, облечени в тайнствени черни униформи. Описанието на тази случка дължим на едничкия останал жив свидетел на клането — пощенски куриер, който наскоро след това починал. Единствената друга намерена следа бил кръстът, начертан в праха от някоя от жертвите. До днес самоличността на убийците остава забулена в тайна.“

Кръст? Или началната буква „Т“? Същата, която изпелтечи Николо в „Трагедията на куриера“. Едипа бе заинтригувана. От една улична телефонна кабина позвъни на Рандолф Дриблет, за да разбере дали е знаел за произшествието с хората на Уелс и Фарго и това ли е причината да облече своите главорези изцяло в черно. Телефонът звъня дълго, но никой не се отзова. Тя затвори и пое към антикварната книжарница на Запф. Изпод мъждивия конус, образуван от светлината на петнайсетватова крушка изникна Запф и приближи към нея, за да й помогне да намери споменатата от Дриблет книга: „Драми на отмъщението от Якобинската епоха“.