Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Да — излъга Едипа, любопитна да разбере докъде ще ги доведе това.

— Тогава опитай да ги накараш да махнат оная клауза за патентите. Ето кое ме измъчва, мадам.

— Патентите — повтори Едипа.

Котекс поясни, че когато даден инженер подписва трудов договор с „Йойодин“, той предварително се отказва от патентните права върху откритията, които евентуално би могъл да направи.

— Това наистина просто задушава способните инженери — въздъхна Котекс и добави огорчено: — Независимо къде работят те.

— Аз мислех, че сега вече никой не прави открития самостоятелно — заяви Едипа, усещайки, че по този начин ще го провокира. — Тоест, ако погледнем реално, след Томас Едисън правени ли са открития от един отделен човек? Сега не е ли всичко това колективна дейност?

Същата сутрин в своята приветствена реч Проклетия Чиклиц бе наблегнал на колективната работа.

— Някои го наричат колективна дейност — изръмжа Котекс. — А всъщност е само начин да избегнеш отговорността. Това е симптом на безсилието на цялото общество.

— Господи! — прошепна Едипа. — Нима ви позволяват да говорите така?

— Знаеш ли нещо за машината на Нефастис? — попита Котекс, след като хвърли внимателни погледи на двете страни и придърпа стола си по-близо до нея. Едипа само зяпна недоумяващо. — Създадена е от Джон Нефастис. Понастоящем той преподава в университета Бъркли. Джон е от хората, които все още изобретяват нови неща. Ето, имам копие от патента.

Той измъкна от едно чекмедже снопче ксерографирани листа, на които се виждаше изображението на сандък с нарисуван върху него брадат мъж от викторианската епоха. От горната част на сандъка излизаха две бутала, свързани с колянов вал и маховик.

— Кой е този с брадата? — поинтересува се Едипа.

Джеймс Кларк Максуел, осведоми я Котекс, велик шотландски учен, който преди близо век теоретически обосновал съществуването на едно мъничко разумно създание, известно като Демонът на Максуел. Демонът седи в сандък сред въздушни молекули, циркулиращи с различни произволни скорости и отделя бързите от бавните молекули. Бързите молекули притежават повече енергия от бавните. Ако бъдат концентрирани достатъчно такива молекули на едно място, възниква област с висока температура. Тогава температурната разлика между тази топла зона в сандъка и която и да е по-студена зона може да бъде използвана за задвижване на топлинен двигател. Тъй като Демонът просто седи и разпределя молекулите, в системата практически не бива влагана никаква работа във физическия смисъл на думата. По този начин бива нарушен Втория закон на термодинамиката, получава се от нищо нещо и съответно перпетуум-мобиле.

— Разпределението не било работа? — възкликна Едипа. — Кажи го на хората от пощата и веднага ще те напъхат в чувал с писма и ще те изпратят за Феърбанк, щата Аляска, дори без надпис ЧУПЛИВО.

— Това е умствен труд, а не работа в термодинамичен смисъл на думата — поясни Котекс.

И добави, че машината на Нефастис съдържа абсолютно автентичен Демон на Максуел. Трябвало само да погледнеш снимката на Кларк Максуел и да се концентрираш върху цилиндъра, левия или десния, в който искаш Демонът да повиши температурата. Въздухът ще се разшири и ще задвижи буталото. Изглежда най-добър резултат давала известната рекламна снимка на Дружеството за разпространяване на християнски знания, показваща десния профил на Максуел.

Скрита зад тъмните очила, Едипа се огледа внимателно, полагайки сериозни усилия да не движи глава. Никой не им обръщаше внимание: климатикът продължаваше тихичко да свисти, потракваха електронни пишещи машини, скърцаха столове на колелца, дебели справочници биваха затваряни с глухо плющене, шумящи хелиографни копия биваха разгръщани и сгъвани, а над тях приветливо светеха дългите безмълвни флуоресцентни тръби. В „Йойодин“ всичко беше нормално. Освен в тази зала, където Едипа Маас — която можеше да избира между хиляди други хора — напълно доброволно бе навлязла в периметъра на безумието.

— Разбира се, тая работа не за всеки — разгорещено продължаваше Котекс. — Само за надарени хора. Джон ги нарича „сетивни“.

— Ти как мислиш, от мен ще излезе ли „сетивен“ тип? — попита Едипа, като побутна надолу по носа тъмните очила и премигна няколко пъти, предполагайки, че с кокетничене ще може да се измъкне от този словесен капан.

— Наистина ли искаш да опиташ? Защо не му пишеш. Той познава само няколко „сетивни“. Ще ти даде възможност да опиташ.