Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Съвсем не е така — запротестира Едипа. — Не ме интересува какво е купил Пиърс от Коза Ностра. Изобщо не искам да мисля за тях. Нито за случилото се при Лаго Ди Пиета, нито за рака… — Тя се огледа безпомощно, сякаш търсеше необходимите думи наоколо.

— А какво, тогава? — предизвикателно запита Мецгър, надвесен застрашително над нея. — Какво?

— Не знам — отчаяно отвърна Едипа. — Мецгър, не ме тормози, не ми пречи. Бъди на моя страна.

— Срещу кого? — ехидно възкликна Мецгър и сложи тъмните очила.

— Искам да разбера има ли някаква връзка. Много съм любопитна.

— Да, определено си много любопитна — изсмя се Мецгър. — Ще те чакам в колата, ясно?

Едипа го проследи с поглед, докато той изчезна, а после тръгна да търси гримьорните. Няколко пъти измина от край до край околовръстния външен коридор, преди да спре пред затулена в сянката между две лампи врата. Навлезе в тих, изящен хаос, създаващ впечатлението за преплитащи се излъчвания от пипалцата-антенки на оголени човешки нервни окончания.

Едно момиче, което почистваше от лицето си фалшивата кръв, посочи на Едипа силно осветените огледала в дъното на стаята. Едипа навлезе сред множеството, запровира се край потни бицепси и временни паравани от провесени дълги коси и най-после стигна до Дриблет. Той още не бе съблякъл сивите одежди на Дженаро.

— Прекрасно беше — издума Едипа.

— Пипнете — подкани я Дриблет и протегна ръка. Тя допря костюма на Дженаро, който бе от сива вълнена каша̀. — Потя се като в турска баня, обаче нищо друго не дава реална представа за Дженаро, нали?

Едипа кимна. Не можеше да откъсне поглед от очите му. Те бяха блестящо черни, заобиколени с неописуема мрежа от бръчки, напомняща лабораторна схема за изучаване на слъзните пътища, и като че ли им бе известно какво иска Едипа, макар тя самата да не го знаеше.

— Дошли сте да поговорим за пиесата — отбеляза той. — Ще ви разочаровам. Тя е била създадена за забавление на хората. Като филмите на ужасите. Това не е литература, не носи никакъв смисъл. Хуорфинджър не е Шекспир.

— Кой е той?

— Кой е Шекспир ли? Живял е много отдавна.

— Може ли да видя текста? — Тя не знаеше какво точно търси.

Дриблет посочи с глава към шкафа до единствения душ.

— Аз ще взема душ, преди да нахлуе тълпата — обясни той. — Текстовете са в най-горното чекмедже.

Там обаче имаше само протрити синкави копия, опърпани и целите в петна от кафе.

— Хей, къде е оригиналът? — извика тя към душа. — От какво сте направили тези копия?

— От някаква книга с меки корици — изкрещя в отговор Дриблет. — Не ме питайте кое е издателството. Открих я в антикварната книжарница на Запф, до магистралата. Беше в една антология. „Драми на отмъщението от якобинската епоха“. На корицата имаше череп.

— Ще ми я заемете ли за ден-два?

— Някой ми я отмъкна. На разпивките по случай премиерата. При всеки такъв купон ми изчезват поне по пет-шест екземпляра от текста. — Лицето му изникна сред пръските от душа. Останалата част от тялото му бе обвита от пара и главата му придоби зловеща прилика с плуващ във вода балон. Той я загледа силно озадачен и услужливо продължи: — Там имаше още един екземпляр. Запф сигурно още не го е продал. Ще можете ли да намерите книжарницата?

Нещо проникна във вътрешностите на Едипа, изпълни там кратък африкански танц и се оттегли.

— Вие на подбив ли ме вземате?

Известно време окръжените от бръчки очи я гледаха безмълвно.

— Защо всички проявяват толкова жив интерес към текста? — проговори най-после Дриблет.

— Кой друг се интересува? — Беше прибързала. Навярно той го каза просто така, неадресирано.

— Не ме забърквайте във вашите литературни спорове — поклати глава той и добави с позната усмивка: — Които и да сте вие.

И тогава, усещайки върху кожата си мъртвешките ледени пръсти на ужаса, Едипа осъзна, че това е съвсем същият поглед, който, съгласно неговите режисьорски указания, актьорите разменяха всеки път, щом станеше дума за изпратените от Тристеро убийци. Многозначителният поглед, отправен към теб от някой неприятен човек от твоите сънища. Тя реши да попита за погледа.

— Това авторска ремарка ли е? Всички тези хора тъй явно се споглеждат съучастнически. Или беше ваше, режисьорско внушение?

— Моя идея — отвърна Дриблет. — А също и появата на тримата убийци на сцената в края на четвърто действие. Хуорфинджър изобщо не ги показва.

— А вие защо ги показвате? Откъде ви хрумна? Или сте чели нещо за тях в други източници?