Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Отново в Скуамулия. Анджело неуспешно опитва да събере войска. Отчаян, той повиква при себе си останалите в двореца красиви момичета и лакеи, тържествено заключва всички изходи, заповядва да донесат вино и започва оргия.

В края на действието армията на Дженаро е строена на брега на езерото. Пристига един войник и съобщава, че е било намерено неописуемо обезобразено тяло, идентифицирано като Николо, по амулета, окачен на шията му още когато бил дете. Отново всички млъкват и започват да се споглеждат. Войникът подава на Дженаро оцапания с кръв свитък, намерен в дрехите на трупа. От печата разбираме, че това е писмото на Анджело. Дженаро го поглежда небрежно, после изведнъж проумява за какво става дума и го прочита гласно. Това обаче съвсем не е лъжливото послание, от което Николо бе цитирал пасажи, а една чудодейно появила се дълга изповед на Анджело за всичките му престъпления, завършваща с разкриването на истината за Изгубената гвардия на Фаджио. Те — о, каква изненада! — до един били убити от Анджело и хвърлени в езерото. По-късно костите им били извадени и превърнати във въглен, а въгленът в мастило, което притежаващият доста мрачно чувство за хумор Анджело използвал при последвалата кореспонденция с Фаджио, включително и при написването на настоящия документ.

Пред това чудо всички коленичат, благославят името Господне, оплакват Николо и дават клетва да изравнят Скуамулия със земята. Заключителните слова на Дженаро обаче прозвучават особено смразяващо и вероятно са въздействали като истински шок за някогашната публика, защото най-после бива назовано неизреченото от Анджело име, същото онова, което Николо бе опитал да произнесе:

Тристеро! След края на действието думата увисна във въздуха, докато за момент всички светлини бяха изгасени. Увисна в мрака, за да озадачава Едипа Маас, ала на този етап все още не упражняваше над нея властта, която по-късно щеше да придобие.

Пето действие, пълна антикулминация, е съсредоточено почти изцяло върху пресъздаването на кървавата баня, устроена от Дженаро в двореца на Скуамулия. Приложени са всички достъпни на ренесансовия човек средства за насилствено умъртвяване, включително яма с луга, взрив и обучен сокол с отровни нокти. Това, както отбеляза по-късно Мецгър, прилича на мултфилм за Кукувицата с текст в бели стихове. Накрая като че ли единственото останало живо действащо лице на осеяната с трупове сцена, е безличният администратор Дженаро.

Според програмата, режисьор на „Трагедията на куриера“ бе някой си Рандолф Дриблет. Той изпълняваше и ролята на победителя Дженаро.

— Слушай, Мецгър, ела с мен в гримьорните — помоли Едипа.

— Познаваш ли някого от тях? — запита Мецгър, който не криеше желанието си да излязат по-скоро.

— Искам да разбера нещо. Да поговоря с Дриблет.

— О, за костите — въздъхна той със замислена физиономия.

— Не знам. Просто нещо ме смущава. Такова съвпадение!

— Добре — склони Мецгър. — А после какво? Ще организираш демонстрация пред Управлението на ветераните? Или протестен поход до Вашингтон? Да ме пази Бог — вдигна той глава към тавана на малкия театър, при което някои от напускащите зрители се извърнаха към тях, — от тези еманципирани, свръхобразовани, глупави и мекушави жени. Вече съм на трийсет и пет и би трябвало да съм наясно с нещата.

— Мецгър, аз съм членка на Дружеството на младите републиканци — смутено прошепна Едипа.

— Комиксите за Хап Хариган, които тогава само е разглеждала, защото още не е знаела да чете, а в събота някой филм с Джон Уейн, разкъсващ със зъби десет хиляди японци, ето това е войната за Едипа Маас — продължи още по-високо Мецгър. — В наше време нормалните хора карат фолксвагени и носят транзистори „сони“ в джобовете си. Обаче не и тази жена, приятели! Тя иска да поправя извършените злини с двайсетгодишно закъснение. Да съживява мъртъвците. И всичко това само заради някаква пиянска кавга с Мани Ди Пресо. Но забравя, че на първо място трябва да бъде лоялна, юридически и морално, към завещанието, на което е изпълнителка. А не към нашите момчета с униформи, независимо от лобните им места и проявената от тях висока храброст.