Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Госпожо Маас, забелязах някои странни неща — рече той. — Можете ли да дойдете при мен?

Докато караше по лъскавото шосе, Едипа, кой знае защо, бе сигурна, че „странните неща“ ще бъдат свързани с думата Тристеро. Преди седмица Мецгър бе освободил от един банков сейф класьорите с марки и ги бе занесъл на Коен с шевролета на Едипа, но тогава тя дори не си направи труда да погледне какво има в тях. Сега обаче й хрумна, сякаш й го бе пошепнал дъждът, че това, което Фалопян не знае за частните пощенски компании, сигурно е известно на Коен.

Когато той отвори вратата на своя апартамент-кантора, Едипа го видя застанал в очертанията на дълга върволица портали, отдалечаващи се, най-общо казано, в посока към Санта Моника, стая след стая, всичките окъпани в дъждовна светлина. Чингис Коен бе леко грипав, носеше тениска с лика на Бари Голдуотър и копчелъкът му зееше наполовина отворен. Едипа мигновено бе обзета от майчински чувства. В една стая, изглежда по средата на апартамента, Коен я настани в люлеещ се стол и донесе в изящни малки чаши истинско домашно вино от глухарчета.

— Набрах ги в едно гробище, преди две години. Сега гробището го няма. Разчистиха го, за да отворят място за източната магистрала на Сан Нарцисо.

В този стадий на развитие на нещата, Едипа можеше, също като епилептик, да осъзнае какво означават подобни сигнали: мирис, цвят и известяващият припадъка пронизително ясен звън в ушите. После човек помни само този почти недоловим сигнал, идващото като че ли през неизмеримо дълги интервали предупреждение, обаче не и изживяното по време на пристъпа. Едипа се питаше дали накрая (ако бе съдено тази история да има край) на нея също ще й останат само откъслечни спомени за разни знаци, известия, подмятания, ала не и същинската истина, която неизменно ще се оказва някак прекалено ярка за паметта й, вечно ще пламти, безвъзвратно унищожавайки своето собствено послание и когато обикновеният нормален свят заеме пак своето добре познато старо място, тя ще представлява само едно преекспонирано петно. Отпивайки първата глътка вино от глухарчета, Едипа помисли, че никога няма да научи колко пъти е била навестявана от подобни пристъпи, нито как да ги задържа за по-дълго време, ако я споходят отново. Може би точно в онази последна секунда… Но как да разбере? Тя впери очи през посребрения от дъжда коридор от стаи и за първи път осъзна колко дълбоко може да затъне в тази история.

— Позволих си да потърся една експертна комисия — говореше Чингис Коен. — Още не съм им изпратил въпросните марки, защото изчаквам да получа вашето съгласие и, естествено, това на господин Мецгър. Все пак, предварително съм убеден, че всички разноски могат да бъдат приспаднати по сметка от наследството.

— Не ви разбирам — заяви Едипа.

— Разрешете. — Той придърпа към нея масичка на колелца и от пластмасов класьор внимателно извади с пинсета една американска възпоминателна марка, трицентова червено-кафява „Пони Експрес“, емисия от 1940 година. Унищожена, тоест с печат. — Вижте, подкани я Коен, включи малка силна лампа и пъхна в ръцете й елипсовидна лупа.

— Това е обратната страна — отбеляза тя.

Но Коен потърка леко марката с тампон напоен с петролен етер, и я постави върху черна подложка.

— Водният знак.

Едипа се вгледа. И отново видя познатия символ на СМЕТ, който изпъкваше тъмен леко вдясно от центъра.

— Какво е това? — прошепна тя, загубила представа за времето.

— Не съм сигурен точно какво е — отвърна Коен. Затова възнамерявам да я предам на оглед, нея и другите, на експертната комисия. Някои мои приятели също ги разгледаха, обаче не се ангажираха с никакво мнение. Но да видим какво ще кажете за това. — От същия пластмасов класьор той извади нещо, което приличаше на стара немска марка, с цифрите ¼ в средата, думата Freimarke 45 45 Безплатна пощенска марка ( нем. ). в горната част и с надписа Thurn und Taxis 46 46 Турн и Таксис ( нем. ). по протежение на дясното поле.

— Това е било нещо като частна пощенска служба — припомни си тя от пиесата на Хуорфинджър.

— Госпожо Маас, от около хиляда и тристотната до хиляда осемстотин шестдесет и седма година, когато Бисмарк изкупил правата им, те са били най-голямата европейска пощенска служба. Това е една от малкото техни марки с лепило. Но погледнете ъглите.

Едипа видя, че еднократно завит рог украсяваше и четирите ъгъла на марката. Почти като символа на СМЕТ.

— Пощенски рог — поясни Коен. — Символът на Турн и Таксис. Има го и на герба им.