Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Лежи безмълвен витият златен рог , отекна в главата на Едипа. Разбира се.

— Значи откритият от вас воден знак е почти същият, с изключение на онази малка допълнителна джунджурийка, която сякаш излиза от фунията на рога — отбеляза тя.

— Може да ви прозвучи нелепо, но според мен това е сурдинка.

Тя кимна. Черните костюми, мълчанието, потайността. Които и да са били те, целта им е била да заглушат пощенския рог на Турн и Таксис.

— Обикновено тази, а и останалите емисии са без воден знак — добави Коен. — Вземайки предвид и някои други детайли, например щриховката, броят на перфорациите и начинът, по който е остаряла хартията, това очевидно е фалшификат. А не просто грешка.

— Тоест не струва нищо.

— Ако ви кажа за колко може да бъде продадена една автентична фалшива марка, ще останете много изненадана — усмихнат отвърна Коен и се изсекна. — Някои колекционери специализират именно във фалшификатите. Въпросът е кой е направил тези. Те са просто отвратителни. — Той обърна марката и посочи нещо на Едипа с крайчеца на пинсетата. Там бе изобразен конен куриер на „Пони Експрес“, който с галоп излизаше от някакъв форт в американския запад. От храстите вдясно и може би в посоката, накъдето щеше да поеме конникът, се подаваше старателно изгравирано черно перо. — Защо е трябвало да прави умишлена грешка? — попита Коен, без да обръща внимание (ако го бе забелязал) на изражението на лицето й. — Досега съм открил осем такива марки. Всяка от тях съдържа подобна целенасочено вмъкната в рисунката грешка, като подигравка. Отгоре на всичко има и разместване на буквите: US Potsage 47 47 Сравни с бележка 1 на стр. 24. И тук има разместване на буквите. Правилното изписване е US Postage (англ.) — Пощенска служба на САЩ. Potsage ( англ. ) може да бъде преведено като „градински чай (салвия) в саксия“ , но и експерт по марихуаната, злословец, клеветник, клюкар, кухненски всезнайко, дървен философ на цокалото. .

— И то скорошно ли е? — попита Едипа по-високо, отколкото бе необходимо.

— Какво има, госпожо Маас? Нещо лошо ли е станало?

Тя му разказа първо за писмото от Мучо с щемпел, съветващ я за всички писма с нецензурно съдържание да съобщава на кварталния мияч на съдове.

— Наистина странно — потвърди Коен. — Разместването на буквите — направи той справка в една тетрадка — е само в четирицентовата, с образа на Линкълн. Редовна емисия от 1954 година. Другите фалшификати датират първоначално още от 1893 година.

— Това прави седемдесет години — пресметна Едипа. — Значи фалшификаторът вероятно е много възрастен.

— Ако е същият — отбеляза Коен. — Ами ако е стар колкото Турн и Таксис? След като около 1290 година прогонили Омедио Тасис от Милано, той организирал своите първи куриерски служби в района на Бергамо.

Озовали се съвсем неочаквано пред тази удивителна вероятност, двамата седяха безмълвни, заслушани в дъжда, който угнетяващо монотонно ръсеше капандурите и прозорците.

— Имало ли е досега подобен случай? — наложи си да попита тя.

— Близо седемстотингодишна традиция на пощенска измама? Доколкото знам, не.

Тогава Едипа му разказа последователно за пръстена-печат на стария господин Тот, за символа, който бе видяла да си драска Станли Котекс, и за нарисувания върху стената на дамската тоалетна на „Простор“ пощенски рог със сурдинка.

— Каквото и да означава това, очевидно те все още продължават да действат. — Излишна реплика от негова страна.

— Да съобщим на властите, що ли?

— Убеден съм, че властите знаят повече от нас. — Тонът му беше нервен и даже изненадващо отстъпчив. — Не, не бих го направил. В края на краищата, това не е наша работа.

После тя го запита дали знае нещо за инициалите С.М.Е.Т., но изглежда вече бе твърде късно. Изпуснала бе подходящия момент. Той отвърна „не“ и отговорът му сега прозвуча в такова рязко несъответствие с нейните мисли, че Едипа дори го заподозря в лъжа. Коен й наля още вино от глухарчета.

— Вече е избистрено — хладно продължи той. — Преди няколко месеца бе много размътено. Нали разбирате, през пролетта, когато глухарчетата обикновено цъфтят, виното отново преминава през ферментация. Навярно миналото е запазено в паметта им.

Не, тъжно помисли Едипа. Сякаш тяхното родно гробище по някакъв начин продължава своя живот на земя, по която човек сполучва да ходи, без да има нужда от източната магистрала на Сан Нарцисо, а костите все още могат да почиват в мир и да подхранват духовете на глухарчетата, защото няма кой да ги изрови. Сякаш мъртвите наистина продължават съществуването си. Дори и в бутилка с вино.