Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Той каза, че вие можете да определите дали съм „сетивна“.

На телевизионния екран група момичета танцуваха нещо подобно на африканското уатуси.

— Има нещо особено в момичетата на тая възраст — поясни Нефастис. — Като гледам младичките, много се кефя.

— И мъжът ми също — каза тя. — Разбирам ви.

Джон Нефастис засия срещу нея, добродушно, приветливо и извади от работната стая машината, която почти напълно отговаряше на описанието, дадено в патента.

— Знаете ли как работи това устройство? — попита той.

— Станли ми обясни накратко.

Тогава, озадачаващо, Нефастис заговори за нещо, което нарече „ентропия“. Тази дума не му даваше мира, тъй както „Тристеро“ смущаваше мислите на Едипа. Но тя й прозвуча прекалено технически. Все пак Едипа разбра, че съществували два различни вида ентропия. Първият бил свързан с топлинните двигатели, а вторият — с информатиката и комуникациите. През 30 -тегодини уравнението, представящо едната ентропия много приличало на уравнението за другата. Това било просто съвпадение. Между двете сфери нямало никаква връзка, освен в една точка: Демонът на Максуел. Смятало се, че докато Демонът седи и разпределя молекулите на студени и горещи, системата губи ентропия. Но в крайна сметка загубите бивали компенсирани от придобитата от Демона информация за това къде какви молекули има.

— Разковничето е в комуникацията, в обмяната на информация! — въодушевено извика Нефастис. — Демонът предава своите изходни данни на сетивния, а задължението на сетивния е да отвърне със същото. В този сандък има неизброими милиарди молекули. Демонът събира данни за всяка една от тях поотделно. После е необходимо да установи контакт на някое дълбоко подсъзнателно равнище и да предаде тази информация. Сетивният пък трябва да получи това изумително натрупване на енергия и да подаде обратно приблизително същото количество информация, за да бъде поддържан цикълът. Външно погледнато човек вижда само обнадеждаващото незначително преместване на буталото. Едно леко движение, противопоставено на целия огромен комплекс от информация, унищожаван отново и отново при всеки тласък.

— Помощ! — изхленчи Едипа. — Нищо не разбирам.

— Ентропия е фигуративно казано — въздъхна Нефастис. — Метафорично. Ентропията свързва областта на термодинамиката със света на информационния поток. Машината съчетава и използва и двете. Демонът придава на метафората не само словесно изящество, но и обективна достоверност.

— Ами… — Едипа се чувстваше като еретичка, — … ако Демонът съществува само защото има прилика между двете уравнения? Поради метафората?

Нефастис й пусна усмивка: непроницаема, спокойна, уверена.

— Много преди да възникне метафората, той е съществувал за Кларк Максуел.

Но дали Кларк Максуел е вярвал толкова фанатично в автентичността на своя Демон? Едипа се вторачи в нарисувания върху сандъка портрет. Кларк Максуел бе обърнат в профил и не желаеше да отвърне на погледа й. Челото му бе обло и гладко, а отзад на тила му ясно личеше покрита с къдрава коса издутина. Единственото видимо на изображението око изглеждаше нерешително и кротко, но Едипа се запита какви ли душевни терзания, кризи и среднощни привидения могат да произлязат от засенчените, едва доловими очертания на устата, скрита под гъстата брада.

— Наблюдавайте портрета, съсредоточете се мислено върху един от цилиндрите — инструктира я Нефастис. — Няма никакъв повод за тревога. Ако сте „сетивна“, ще усетите кой цилиндър да изберете. Нека съзнанието ви бъде отворено, готово да приема сигналите на Демона. Аз ще дойда след малко. — И отиде при телевизора.

Сега вече даваха мултфилми. Едипа седеше, втренчена към загадъчния профил на Кларк Максуел, в очакване Демонът да й предаде своите сигнали, докато се извъртяха две филмчета за „Мечока Йоги“ и по едно за „Горилата Магила“ и „Хипопотамът Питър“.

Там ли си, приятелче, попита тя Демона, или Нефастис се бъзика с мен? Ако буталото не се задвижи, тя никога няма да узнае истината. Фотографията не показваше ръцете на Кларк Максуел. Навярно е държал книга. Той гледаше напред към някаква завинаги помрачена перспектива на викторианска Англия. Безпокойството на Едипа нарастваше. Като че ли, под брадата, той почти недоловимо бе започнал да се усмихва. В очите му несъмнено вече имаше някаква промяна…

И ето. В горната част на сандъка… Не помръдна ли съвсем леко дясното бутало? Едипа не можеше да погледне право натам, защото указанията бяха да не сваля очи от Кларк Максуел. Изминаха няколко минути. Буталата останаха неподвижни, като замръзнали. От телевизора долитаха пронизителни комични гласове. Бе зърнала само едно потрепване на ретината, една пренапрегната нервна клетка. Повече ли вижда истинският сетивен? Все по-дълбоко във вътрешностите й проникваше страхът, че нищо няма да стане. Защо да се впрягам, впрягаше се тя, Нефастис е побъркан, майната му, направо откачен. Истински сетивен е онзи, който може да споделя халюцинациите на ближния, това е всичко.