Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Колко ли е хубаво да ги споделяш! Още петнайсет минути Едипа полагаше напразни усилия да постигне възможно най-дълбока съсредоточеност и многокротно повтаряше: Ако те има там, каквото и да си ти, ела! Трябваш ми, покажи се, излез! Ала нищо не се появи.

— Не става! — извика тя с пресекващ глас, за своя изненада почти разплакана от отчаяние. — Безсмислено е.

Нефастис отиде при нея и сложи ръка на рамото й.

— Нищо, нищо — успокои я той. — Не плачи. Ела на канапето. След малко започват новините. Можем да го направим и там.

— Какво? — изненадано трепна тя. — Какво да направим?

— Половият акт — отвърна Нефастис. — Дано тая вечер съобщят нещо за Китай. Много обичам да го правя, докато по телевизията дават нещо за Виетнам. Но все пак за такива случаи най-подходящ си остава Китай. Само при мисълта за ония ми ти жълтури!… Гъмжило! Възбуждащо е, нали?

— Уф! — изкрещя Едипа и се отскубна от него.

Нефастис защрака с пръсти из тъмните стаи след нея, сякаш искаше да покаже, че хич не му пука — маниер, без съмнение усвоен от продължително гледане на телевизия.

— Много поздрави на приятелчето Станли — извика той.

Едипа изтрополи надолу по стълбите, излезе на улицата, метна един шал върху задния номер на колата и отпраши по „Телеграф Авеню“. Караше почти машинално, докато някакъв забързан юноша с „форд-мустанг“, може би неспособен да укроти новопридобитото усещане за мъжественост, което му придаваше неговата кола, едва не я уби, и тя осъзна, че е на скоростното шосе и е поела необратимо към Бей Бридж. Зрелището ужаси Едипа, която смяташе, че такова движение би могло да има само в градове като Лос Анжелос. Няколко минути по-късно, загледана от най-високата точка на моста надолу към Сан Франциско, тя видя смог. Мараня, поправи се Едипа, това е мараня. Как е възможно да има смог в Сан Франциско? Според съвременния градски фолклор, смогът би трябвало да започва доста по̀ на юг. Това навярно се дължеше на ъгъла, под който падаха слънчевите лъчи.

Обгърната от типичните за американските скоростни магистрали в лятна вечер отработени автомобилни газове, блясък на фарове, възбуда и лошо настроение, Едипа Маас разсъждаваше върху своя проблем: Тристеро. Тишината на Сан Нарцисо — гладката повърхност на мотелския басейн, потъналите в размисъл очертания на околните улици, наподобяващи бразди в пясъка на японска градина — не беше й дала възможност да мисли тъй спокойно, както това шосейно безумие.

За Джон Нефастис (като най-пресен пример) двата вида ентропия — термодинамична и информационна — да кажем по някакво съвпадение, ще си приличат, когато бъдат записвани като уравнения. И все пак, с помощта на Демона на Максуел, той бе направил това обикновено съвпадение представително, значимо и приемливо.

А Едипа се бе сблъскала с една метафора, съставена от Бог знае колко части. Във всеки случай повече от две. При наличието на множество съвпадения, изникващи навред, където и да погледнеше в последно време, тя не разполагаше с нищо обединяващо, освен едно съзвучие, една дума: Тристеро.

Еипа знаеше съвсем малко за Тристеро — в Европа то е влязло в конфликт с пощенската система Турн и Таксис; неговият символ е пощенски рог със сурдинка; появило се е в Америка по някое време преди 1853 година и негови сподвижници облечени в черно като разбойници или предрешени като индианци воювали срещу Пони Експрес и Уелс и Фарго , оцеляло е до най-ново време в Калифорния и изпълнява ролята на комуникационен канал за хора изповядващи еретични сексуални убеждения, за изобретатели вярващи в съществуването на Демона на Максуел, а вероятно и за нейния съпруг Мучо Маас (но писмото от него бе изхвърлила отдавна и Чингис Коен вече не можеше да види марката и ако Едипа наистина желаеше да се увери, ще трябва да попита самия Мучо).

Тристеро или съществува напълно реално, или бе само нейно предположение, навярно изфантазирано от Едипа, тъй затормозена и взаимно проникната с наследството на мъртвия. Тук, в Сан Франциско, далеч от всякакви осезаеми авоари на това наследство, като че ли все още имаше някаква възможност цялото това нещо да бъде прогонено, принудено постепенно да заглъхне, безшумно да се разпадне и изтлее. Едипа трябваше само да тръгне безцелно тази вечер, да се повери на волята на обстоятелствата, да гледа как нищо не се случва, да бъде убедена, че това е просто от нерви, дреболия, която нейният психоаналитик може лесно да оправи. При Норт Бийч тя пое по отклонението на магистралата, направи голям завой и паркира на стръмна странична улица между всевъзможни складове. После закрачи по „Бродуей“, срещу първите вечерни тълпи.