Каръл Дринкуотър - Маслиновата ферма

Мосю Долфо отвежда Мишел настрана, сякаш няма смисъл да стоят в близост до три толкова истерични жени, и подхваща разговор, който изглежда сериозен и много потаен. Предната вечер, казва мосю Долфо на Мишел, разговарял на чашка със свой колега — водопроводчик и коминочистач. По една случайност му разказал за неволите на новите собственици на безводната къща на хълма. Quelle surprise! [40] Каква изненада! (фр.) — Б. пр.

Неговият колега, който бил роден и израснал в селото и като момче ловувал в нашите земи, знаел точното местонахождение на нашата помпена станция. Мосю Долфо предлага да се отбие в края на деня с водопроводчика мосю Ди Луцио. Настъпва голямо вълнение. Втурвам се към селото да купя бира — множество кенчета от нея, за да я изстудя в новия ни малък хладилник и да я поднеса на нашите спасители. Въпреки това, тъй като перспективата най-сетне да имаме вода е станала твърде малко вероятна, се старая упорито да не позволя да ме завладее оптимизъм. Никога не бях си представяла, че идеята за течаща от чешмата вода ще предизвика такива изблици на радост у мен.

Маранята, дължаща се на дневната горещина, постепенно изчезва. Мосю Долфо пристига по стръмната автомобилна алея в късния следобед със своя ван „Рено“ (който по-късно установявам, че не може да обърне), следван от пухтенето на много стар автомобил с размерите на малък автобус. Това е мосю Ди Луцио. Човекът слиза иззад волана, облечен в мръсен син гащеризон, покрит от глава до пети в сажди. Ходил е да почиства комини, обяснява той, като се смее гръмогласно, и бялото на очите му блести така, сякаш е член на трупа черно-бели менестрели [41] Форма на американския народен театър, а именно менестрелното шоу, при което бели актьори разиграват комични сцени от живота на негрите и изпълняват техни песни и танци. — Б. пр. .

Той веднага ми харесва, както и силният му провансалски акцент, който звучи като кънтри музика, и му предлагам студена бира. Мъжът я приема като немирен хлапак, оглеждайки се наляво и надясно като участник в пантомима, сякаш всеки момент ще го подгонят с точилка. Той потупва солидния си корем, изпива бирата на няколко жадни глътки и промърморва закачливо, че не слуша жена си и нарушава строгата диета, на която тя го държи.

Мишел ми разказва по-късно за случилото се, след като с двамата мъже потеглиха пеша. Пресекли пътя, граничещ с нашата земя, и навлезли в долината, която се намира между нас и тясната пътека, която се вие надолу към селото и към морето. Именно в тази долина стигнали до малка каменна къща с размерите на овчарска колиба.

— Вашата помпена станция! — заявил мосю Ди Луцио.

Както разбираме, тази къщичка е била построена от нашия прекрасен италиански предшественик, синьор Спиноти, в същата година като „Апасионата“ и остава част от имота. При създаването си имението включвало долината и хълмовете отвъд нея. Понастоящем този конкретен парцел е собственост на някакъв синдикат в Марсилия. Въпреки това, малката каменна къща, която разполага с електричество, водомер и електрическа помпа, си остава собственост на притежателите на вилата и те имат правото да ползват водата, както и правото да преминават през този парцел. Дебелата дървена врата е здраво затворена, но мосю Ди Луцио не губи време да влиза с взлом и за да успокои Мишел, посочва водопроводните тръби, разположени над земята отвън, които вървят успоредно на малък поток обратно към града.

Първо, тримата мъже пускат водата. Тя незабавно потича и влиза с плясък в помпената станция, пълнейки дълбокото около метър циментово корито.

— Сега включваме електрическата помпа — продължава мосю Ди Луцио, посочвайки своя колега, електротехника мосю Долфо, на когото отстъпва честта да го направи.

Помпата започва да вибрира като закръгления корем на изпълнителка на ориенталски танци.

— Оттук водата ще бъде изпомпана до резервоара на върха на хълма и оттам ще потече обратно към къщата — обяснява мосю Долфо. Мишел и двамата майстори до него наблюдават доволно, след това бързо затварят вратата и се изкатерват отново до вилата за втора, съвсем заслужена студена бира.

Мосю Ди Луцио отпива голяма глътка, като поглежда с присвити очи към върха на хълма. Ние стоим зад него като статисти — актьори от миманса, следим погледа му и чакаме с надежда. Една удивително голяма черно-бяла пеперуда прелита край мен.

— Deux heures [42] Два часа (фр.). — Б. пр. — заявява нашият нов водопроводчик с опита и мъдростта на Господ.