Дж. Уорд - Ангелският дял

А по залез щяха да седят на люлеещите се столове на верандата един до друг. И когато единият умреше, другият щеше скоро да го последва. Точно като роман на Никълъс Спаркс [5] Никълъс Чарлс Спаркс (на английски: Nicholas Charles Sparks) е американски автор на редица бестселъри. Писателят пише романи по теми, свързани с християнството, любовта и вярата, като досега е издал 15 книги. По едни от най-известните книги на автора са направени и филми, един от тях е „Писмо в бутилка“ (Message In A Bottle). — Бел.р. .

Никакви реактивни самолети. Никакви бижута, картини с маслени бои, принадлежали на далечни прародители. И нямаше да го има Ийстърли със седемдесетте човека персонал, с акрите красиви градини и безмилостната тежка и еднообразна работа. Никакви партита и балове, ролсройси и поршета, елегантни бездушни хора, усмихващи се с празни очи.

Нямаше да я има и „Брадфорд Бърбън Къмпани“.

Макар че самият продукт на компанията никога не е бил проблем.

Той може би дори щеше да вземе фамилията й, за да не знаят хората от новия им живот кой е и кое е семейството му.

Щеше да бъде като нея, анонимен човек със скромен живот, и представата й за тях двамата беше напълно лишена от величественост. Но тя предпочиташе простите радости на посредствеността пред празния разкош на големите пари през всеки ден от седмицата.

— Знаеш ли, не мога да повярвам, че се е самоубил — прошепна Лейн. — Просто не е нещо, което би направил. Беше прекалено арогантен — и по дяволите, ако великият Уилям Болдуин се е канел да извърши самоубийство, той по-скоро щеше да вземе някой от пистолетите за дуел на Александър Хамилтън [6] Александър Хамилтън (на английски: Alexander Hamilton, 11 януари 1755 или 1757– 12 юли 1804) е баща основател на САЩ, офицер, икономист, политически философ, един от първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. — Бел.р. , да лапне дулото и да дръпне спусъка. Но да скочи от мост за него би било „безвкусица“. Във вода, която не би благоволил да даде дори на котката, която живее в хамбара? Просто не се връзва.

Лизи си пое дълбоко дъх. И се осмели да изкаже с думи нещо, за което също се питаше.

— Мислиш ли, че… може някой да го е убил?

Сладък мирис на сено.

О, сладкият мирис на сено и тропотът на копита… и леденостуденият бетон на пътеката, която се провираше между клетките с махагонови врати.

Едуард Уестфорк Брадфорд Болдуин стоеше пред бокса, в който държеше чистокръвния си жребец, чийто под бе посипан с дървени стърготини, и мършавият му задник се чудеше как е възможно камъкът да е толкова студен дори през май. Вярно, бе на зазоряване, но температурата навън бе двайсет и един градуса и без помощта на слънцето. Човек би помислил, че късната пролет можеше да бъде и по-благосклонна и щедра.

Уви, не.

За щастие, беше пиян.

Вдигна бутилката от… — какво ли бе това? А, водка. Поднесе я към устните си и с разочарование откри, че е много лека в ръката му. Бяха останали само два сантиметра на дъното, а беше три четвърти пълна, когато докуцука дотук. Той ли бе изпил всичко това? И по дяволите, останалите бутилки алкохол бяха на толкова голямо разстояние — макар да предполагаше, че това е относително. Къщичката на управителя, в която живееше във фермата за отглеждане на чистокръвни коне „Ред енд Блек“, бе само на стотина метра, но със същия успех можеше и да е на мили разстояние.

Сведе поглед към краката си. Макар и скрити под дънковия плат и възстановени с помощта на хирургията, те едва го държаха и не бяха нищо повече от две тънки и немощни клечки, а скромните му кубинки четиридесет и пети размер изглеждаха прекалено големи и смешни. А към това се прибавяше и фактът, че бе пиян и седеше тук — от колко време?

Единственият му шанс за още водка бе да крачи упорито и да си влачи задника след себе си като ръчна количка, изгубила едната си гума и килната настрани.

Не всичко у него обаче бе повредено и не функционираше. Каква трагедия, умът му бе все така остър и в главата му непрекъснато изникваха образи, чието въздействие причиняваше болка на крехкото му тяло.

Видя брат си Лейн да стои пред него и да му казва, че баща им е мъртъв. Красивата му луда сестра Джин — с огромния диамант на елегантната й ръка, подарен от жесток мъж. Красивата му луда майка — все така в леглото си и замаяна, неосъзнаваща какво се случва около нея.