Мануэль Монтальбан: Самотата на мениджъра. Пианистът

Ромберг бе смъмрен строго, че си е оставил хаванските пури в хотела. Карвальо и Жаума бяха единодушни, че американските пури не могат да се пушат. За щастие асортиментът от цигари и пури в ресторанта включваше едни приемливи ямайски „Маканудо“, които предизвикаха у Карвальо сериозен размисъл относно културата на тютюнопроизводството.

— Великолепна изработка, но много далеч от аромата на хаванските.

— Аз мисля, че изработката в Куба се е влошила. Най-хубавият кубински тютюн днес се продава с етикета на фирмата „Давидов“, но традиционните марки вече не са така добри. Несравнимо остава само качеството на тютюна. Тази „Маканудо“ е чудесна по плътност и на пипане, но помиришете, помиришете, Карвальо. Не мирише на нищо.

После пристъпиха към избора на финалното питие. Ромберг предпочете уиски с черен етикет, докато Карвальо избра бургундско, а Жаума — шампанско. Тръгнаха си под нощното небе и след години Карвальо щеше само да си спомня как няколко часа по-късно отвори очи в покрита с дебел килим стая, където Жаума се забавляваше с три голи негърки, а Ромберг хъркаше до едно бяло момиче, което си режеше ноктите, кръстосало крака, с опрени почти до коленете гърди. Под Карвальо лежеше някаква жена. Тя гледаше тавана и си тананикаше бавен фокстрот.

Конча Ихар де Жаума имаше тъжни гърди, навярно осеяни с множество вени. Първият извод се налагаше от висящото им положение, противостоящо на щръкналите върхове на тези посърнали плодове на злото, окачени на твърде изпъкналата гръдна кост. Вторият произтичаше от прозрачната й кожа, която разкриваше реки от кръв по слепоочията, китките и ръцете. Патетизмът на сноповете вени се засилваше от траурните кръгове под очите, очертани като по чудо от природата за няколко седмици.

Бе възпитавана в английски колежи и испански казарми под тактически бдителния поглед на един генерал, който твърде малко се бе занимавал с военно дело — макар че беше военен по дух — поради членството си в безброй управителни съвети. След като бе получила едно чудесно авторитарно образование, дъщерята бе заминала за Барселона да учи медицина (доктор Пучверт беше извадил един камък на татко) и две седмици по-късно вече бе открила секса, благодарение на младия студент Жаума, и политиката, благодарение на неговия приятел Маркос Нунес. Всъщност нито Жаума, нито Маркос бяха успели да променят момичето — сексът и политиката го занимаваха чисто формално.

— Съвършена девственица. Непоправима девственица.

Маркос Нунес едва успя да завърши характеристиката й, когато вратата на хола се отвори и на прага се появи госпожа Жаума. Карвальо огледа внимателно жената и прецени уязвимите й места. Щеше да бъде особено вълнуващо, примамливо, докато е бил жив мъжът й, да проникне в тази свещена крепост, където дори употребата на някоя и друга ругатня за разтоварване би могла да бъде обект на култ.

— Още преди половин час ми казаха, че сте тук, и просто забравих, не съм на себе си.

По всичко личеше, че не търси съчувствие за положението си на вдовица, а по-скоро изисква зачитане на правото да не е на себе си. След представянето тя огледа Карвальо и тутакси разбра дали детективът изтрива устата си със салфетка, преди да отпие от чашата, и дали я смята за свободна вдовица. Заключението, че Карвальо сигурно изтрива устните си и че в същото време я изследва със самоуверен и хищен поглед, малко смути госпожа вдовицата и тя усети нужда да се прикрие зад най-традиционната маска. Така и направи: навлажни очи, безсилно стисна слабите си ръце и насити с вълнение дрезгавия си от безсънието сопранов глас:

— Вече знаете всичко, нали?

— Да. Вече знае колкото нас.

— Ще ни помогнете, нали? Антонио го заслужава. Беше толкова предан на приятелите си, дори повече, отколкото на семейството си, на мен.

— Той не ми беше приятел. Нека да сме наясно. Вярно е, че преди години прекарахме няколко дни заедно и ми се стори забележителен човек. Но не ми беше приятел.

— Въпреки това ще ни помогнете ли?

— Ако се обърнете към мен професионално — да, ще ви помогна.

— Имам пари и искам да открия истината. Нетърпимо е, че ни натрапиха официалната версия и побързаха да приключат случая.

— Кои?

— Като се започне от баща ми и се стигне до компанията „Петни“. Баща ми задвижи всичките си връзки, за да не се разчуе случилото се. „Петни“ се страхуват да не би тази „мръсна“ история да ги опетни и предпочитат да ме обезщетят, като в същото време ме съветват да бъда така добра да не вдигам шум. Аз не съм съгласна. Правя го заради съпруга си, заради паметта му и защото тази памет ще наследят децата ми.