Мануэль Монтальбан - Самотата на мениджъра. Пианистът

— Аз не смятам, че е така. Вдовицата също.

— Само това оставаше. Не е първата вдовица, която отказва да приеме, че мъжът й е водил двойствен живот.

— В случая с Конча е възможно. Тя е от Валядолид и никога не е гледала сериозно на еротоманията на Антонио. Но аз също смятам, че нещата не са толкова прости.

— Защо?

— Достатъчно филми сме гледали и ни е дошло до гуша от ситуации, в които се тръгва по погрешна следа, за да се отклони вниманието от причините и целите на престъплението. Я ми кажете, коя е най-използваната фалшива следа?

— Да излееш в гърлото на трупа бутилка уиски или коняк, за да създадеш впечатлението, че е бил пиян.

— Чудесно, господин Карвальо. Струва ми се, че в случая с Жаума са направили нещо подобно.

— Миришеше ли на алкохол?

— Не. На одеколон за женски интимен тоалет. Като че ли бяха излели върху него цяла бъчва, нали разбирате?

— Казахте ли го на полицията?

— Аз нямам вземане-даване с полицията. Живял съм дълги години в изгнание в страните от Източна Европа и юридическото ми положение все още не е изяснено. Но посъветвах Конча да го каже и дори да наеме адвокат. Нито полицията, нито адвокатът объркаха внимание на този факт. Но тя е решила да проучи въпроса. Тогава си спомних, че Жаума ми беше говорил често за вас, дори няколко пъти се канеше да ви се обади, за да ви възложи разследването на няколко случая на промишлен шпионаж. Жаума беше изключителен мениджър. Оглавяваше в Южна Европа представителството на „Петни“, една извънредно мощна многонационална компания, а понякога извършваше инспекции в Латинска Америка.

— Не разбирам как толкова важна личност е могла да запомни човек като мен. Запознанството ни над Долината на смъртта беше съвсем случайно, после вечеряхме в квартала. Фишърманс Уорф в Сан Франциско, в ресторанта на кмета Алиото, известен мафиоз. Всичко завърши на едно весело място, от което се измъкнах по английски, без да се сбогувам. Най-странното обаче, по-странно и от обстоятелствата около смъртта на Жаума, е, че вие ме открихте и знаете, че съм частен детектив. Когато се запознах с Жаума, все още живеех в САЩ.

— Жаума ни улесни много. В бележника му беше записано вашето име с три възможни адреса и указание, дадено на една от секретарките да се свърже спешно с вас.

— Три адреса?

— Този тук, на кантората ви на Рамблас и адреса на вашата приятелка Росарио Гарсия Перес, наречена Чаро.

— Защо ме е търсел?

— Това е друга загадка. Част от общата загадка. Вероятно нещо, свързано с компанията.

— Беше ли ревнив? Да не би да е подозирал жена си в изневяра?

— Конча ли?

За пръв път зрелият младеж с пуловера изглеждаше учуден.

На вечерята в „Алиото“ присъстваше и трето лице — Ромберг, главният инспектор на „Петни“ в САЩ. Карвальо дойде до Фишърманс Уорф с мъничкия като играчка трамвай по Пауър Стрийт. Имаше достатъчно време, за да се пошляе по тротоарите, гъмжащи от кресливи продавачи на съмнителни списания, от фолкпевци, от дългокоси майстори на най-безполезни и евтини дрънкулки — гердани от слънчогледово семе, тенекиени украшения, поети, които предлагаха напечатаните си на циклостил произведения, художници, рисуващи полумесеца, който плуваше отвъд моста Голдън Гейт, сякаш имаше намерение да претърпи доброволно корабокрушение. Карвальо удържа на съблазънта да си купи фунийка с варени раци за аперитив, тъй като предвкусваше обилната вечеря. Продавачи с подвижни сергии предлагаха на минувача хартиени пликчета с даровете на морето като утеха, че не може да влезе в скъпите ресторанти наблизо или като примамка да ги посети. На Карвальо не му остана време за колебания. От едно такси слезе Жаума, придружен от друг мъж, очевидно немец. Едва стъпил на земята, Жаума смая даже хипитата с комедиантските си ръкомахания и крясъците си:

— Карвальо! От лангустата към бога! 12

Представянето на германеца също беше в стила на Жаума:

— Дитер Ромберг. Третият човек на „Петни“ в производството на изделия, които пряко ме засягат. Тоест по-могъщ и от Франко. Тази вечер той черпи.

— Аз?

Германецът беше по-скоро изненадан, отколкото разтревожен.

— Трябва да отпразнуваме победата на твоите хора. Макар че е гаден мениджър, Ромберг е социалист от левицата. Подкрепя младежкото крило на Социалдемократическата пария.

— Няма що, това сигурно е много интересно за твоя приятел — възкликна немецът любезно, но без да скрива недоволството си.

— Приятелят ми е от ЦРУ.