Мануэль Монтальбан - Самотата на мениджъра. Пианистът

Карвальо усети как стомахът го присви. Разбра, че Жаума се шегува, но думите вече бяха изречени.

— Да, от ЦРУ. Какъв иначе би могъл да бъде един галисиец, който пътува редовно между Лас Вегас и Сан Франциско?

— Крупие.

— Точно така. Крупие на ЦРУ.

— А защо именно на ЦРУ?

— Защото в Испания ЦРУ вербува само галисийци. Прочетох го в „Рийдърс Дайджест“.

Жаума се смееше на собствената си шега, докато ги побутваше към ресторанта.

— От лангустата към бога! За лангустата, за родината и за справедливостта!

Половин час по-късно супата от стриди и лангустата „ала Термидор“ — менюто, което Жаума бе почти натрапил на спътниците си — все още не се бяха появили. Междувременно изпиха две бутилки леден „Ризлинг“, а Жаума и Ромберг завързаха твърде професионален спор за състоянието на американския пазар и необходимостта да се пригодят опаковките на някои продукти към вкуса, за който можеше да се съди по витрините в Сан Франциско.

— Въздържам се от окончателно мнение, докато не видя магазините в Холивуд. На няколко улици в самия Бевърли Хилс са събрани най-луксозните магазини в света. По-луксозни и от тези в Париж и Ню Йорк.

— Какво произвеждат „Петни“?

— Парфюми, напитки, фармацевтични продукти.

Немецът млъкна и Жаума довърши изреждането:

— Реактивни самолети и бомбардировачи, съобщителни системи на основата на най-модерна технология и с висока „сложност“, както се казва на технически жаргон, хартия, списания, ежедневници, политици, революционери… „Петни“ произвеждат всичко. Дори лангустата, която ще ядем, може да е нейно производство, ако е замразена. Притежава едни от най-големите риболовни предприятия в света: консорциуми в Япония, Гренландия, САЩ, Сенегал, Мароко. В този ресторант например всичко може да е от „Петни“ — от фалшифицираните в Калифорния френски вина до хер Ромберг и мен.

Супата от стриди според Жаума беше от пакетираните. От консерва, поправи го Карвальо.

— Пакетирана супа от стриди няма.

Карвальо и Жаума, както предписваха правилата, се въздържаха да пият вино със супата. За разлика от тях Ромберг изпи сам една бутилка — по чаша ледено бяло вино на лъжица супа. Жаума заяви, че е поръчал лангуста „ала Термидор“, защото тази рецепта най-добре прикривала колко блудкави са американските раци.

— Големи, но безвкусни. Вие, Карвальо, ще ми дойдете на гости в имението в Порт де ла Селва на Коста Брава. Ще отидем на пазара в Лянса и там ще видите живи червени раци — немного едри, уловени наистина в морето, а не отгледани в развъдник, едни такива нервни раци, които трябва да се разчленят внимателно, за да… Знаете ли защо, Карвальо?

— За да не им изтече водата, тоест кръвта. Тя им придава вкуса. Освен това вътрешностите им трябва да се извадят цели. Излизат лесно, ако се изтеглят откъм клоаката, която се намира в главния плавник на опашката.

— Удивително!

Немецът се смееше с пълен глас — от бялото вино лицето му се беше силно зачервило.

— Чревоугодничеството и жените ни спасиха от отчаянието при франкизма!

Викът на Жаума привлече общото внимание. Той повтори думите си на английски, като се обърна към най-населената маса: на нея седяха четири възбели семейни двойки, мъжете в костюми тип „Уелски принц“ в зелено, а жените облечени като Пайпър Лори в „Негово височество крадецът“. Ромберг вече беше достатъчно пиян и не се стесняваше. Извика няколко пъти: „Да живее социализмът!“, и вдигна тост за скорошното падане на Франко.

— Просто е невероятно, че испанците го търпяха толкова дълго.

Язвителната бележка бе отправена към Карвальо.

— Вие по-добре се погрижете първо за вашия Вили Брант, „часовия на Запада“.

— Какво имате против Вили? Испанците нямат право никого да критикуват. Да търпят Франко трийсет години!

— Вие ни го оставихте като реликва, вие му дадохте възможност да спечели войната.

Карвальо беше недоволен от себе си. Ненавиждаше разгорещеността. Мазохистичната наклонност, присъща на силните мъже и народи, накара немеца да отстъпи, а Жаума, пиян и похотлив, го довърши, крещейки:

— Тази нощ ще спим с петстотин жени! Ромберг сам може да се оправи с всичките. Виждали ли сте члена на Ромберг?

— Не, за съжаление.

— А аз съм го виждал на един плаж в Миконос. Прекарахме там лятото заедно със семействата. Където Ромберг мине, трева не пониква.

Ромберг се заливаше от смях, а от смущение лицето му бе станало още по-червено.

— „Петни“ плаща. Да вървим да потърсим петстотин красавици. Четиристотин и деветдесет за Ромберг, пет за вас, Карвальо, и пет за мен. Трябва да намерим жени със счупени предни зъби. Те са най-добри. А ако не са им счупени, ще ги заведем на зъболекар да им ги извади културно.