Сара Груън - Вода за слонове

Кемъл се появява, препъвайки се, около час по-късно, стиснал в едната си ръка бутилка, а в другата — ръчно свита цигара. Очите му са наполовина затворени.

— Тоз тук е Ърл — провлачва той и помахва с ръка зад себе си. — Той ще се погрижи за теб.

От вагона излиза един плешивец — огромен, с врат, по-широк от главата му. Около кокалчетата му и нагоре по косматите му ръце се простира мрежа от избледнели зелени татуировки. Той протяга ръка.

— Добър ден — поздравява.

— Добър ден — отвръщам озадачен и се обръщам Към Кемъл, който пристъпва със зигзагообразна походка по избуялата трева в посока, за която може да се каже, че отвежда някъде към Летящия ескадрон. При това и пее. Страшно фалшиво.

Ърл свива длани на фуния около устата си.

— Млъквай, Кемъл! И се качвай на този влак, преди да потегли без теб!

Кемъл рухва на колене.

— О, господи — изохка Ърл. — Чакай малко. Ей сега се връщам.

Отива до стареца и го повдига от земята с такава лекота, като че ли Кемъл е не по-тежък от малко дете. Ръцете, краката и главата на Кемъл увисват през рамото на Ърл, той се кикоти и въздъхва.

Ърл го поставя от вътрешната страна на вратата на един вагон, приглушено се съветва с някого вътре и се връща при мен.

— Алкохолът ще го убие тоя старец — мърмори той, преминавайки с маршова стъпка покрай мен. — Ако не си изповръща червата, направо ще вземе да падне от скапания влак. Самият аз даже и не помирисвам тая гадост — довършва той и хвърля поглед през рамо към мен.

Все още стърча там, където ме е оставил по-рано.

Ърл изглежда изненадан.

— Идваш ли, или не?

Когато последната част от влаковата композиция излиза от гарата, аз лежа свит на леглото в спален вагон, плътно притиснат до някакъв мъж. Той е законният собственик на цялото това пространство, но успях да го убедя да го сподели с мен в замяна на моя един долар. Въпреки сделката обаче се муси и аз обвивам коленете си с ръце, опитвайки се да се свия колкото се може повече.

Задушавам се от миризмата на немити тела. Във всяко от редиците от три легла, разположени едно върху друго, спи поне по един мъж, ако не и по двама. Този, който е притиснат точно срещу мен, удря с юмруци едно тънко сиво одеяло в напразно усилие да го превърне във възглавница.

Един глас се извисява над какофонията:

— Ojcze nasz ktorys jest w niebe, swiec sie imie Twoie, pryjdz krolevstwo Twoje 11.

— Исусе Христе — обажда се домакинът ми и провира глава в пространството пред леглата. — Говори на английски, шибан поляк такъв! — връща се обратно под леглото, като клати глава. — Пак някой от тия типове. Току-що слезли от шибаната лодка.

— … i nie wodz nasz na pokuszenie ale nas zbaw ode ztego. Amen 12.

Притискам се до стената и затварям очи.

— Амин — прошепвам.

Влакът се разлюлява. Светлините примигват и угасват. Някъде в далечината пред нас изпищява свирка. Започваме да се търкаляме напред и лампите отново светват. Толкова съм уморен, че не мога и дума да кажа, главата ми се блъсва в стената, без и през ум да ми мине да се опитам да избегна удара.

По някое време се събуждам и се озовавам с лице срещу чифт огромни работни ботуши.

— Значи си готов?

Поклащам глава, опитвам се да си припомня къде се намирам.

Чувам звук от разтягане на сухожилия и после изпукване, след това виждам нечие коляно и накрая и лицето на Ърл.

— Още ли си там долу? — пита той, надничайки под леглото.

— Аха. Съжалявам.

Измъквам се изпод леглото и някак успявам да се изправя на крака.

— Алилуя — мърмори домакинът ми и се протяга в освободеното от мен пространство.

— Pierdol sie 13 — усмихвам му се.

От едно легло на около метър от нас долита бурен смях.

— Хайде — казва Ърл. — Ал е пийнал достатъчно, за да омекне, но не чак толкова, че да стане гаден. Предполагам, че това е твоят шанс.

И ме повежда през още два спални вагона. Когато стигаме до платформата на влака, установявам, че вагонът, чиято задна част гледам сега, е съвсем различен от другите. През прозореца виждам полирано дърво и красиви предмети, закрепени стабилно на местата си.

Ърл се извръща към мен.

— Готов ли си?

— Да — отвръщам.

Не съм готов. Той ме сграбчва за врата и блъсва лицето ми в рамката на вратата. С другата си ръка отваря плъзгащата се врата и ме бутва вътре. Политам и падам напред с протегнати ръце. Спирам се едва когато се блъсвам в една месингова пръчка и се изправям, гледайки шокиран назад към Ърл. Едва тогава забелязвам останалите.

— Какво имаме тук? — пита чичо Ал от дълбините на един стол със странични облегалки. Седнал е до една маса заедно с още трима мъже, върти дебела пура между палеца и показалеца на едната си ръка, а в другата държи пет разперени карти. На масата пред него е поставена тумбеста чаша бренди, а точно зад нея — голям куп жетони за покер.