Трумэн Капоте - Хладнокръвно

3. Тя смята, че:

а) Ти клониш определено към самосъжалението.

б) Че си прекалено пресметлив.

в) Че всъщност не заслужаваш осем страници писмо, писано в интервалите между майчинските й задължения.

4. На 3-та страница тя пише: „Убедена съм, че никой от нас не може да обвинява никого и т.н.“ По този начин оправдава онези, които са й оказали влияние в детските години. Но това ли е цялата истина? Тя е съпруга и майка. Почтена и малко или много осигурена. Лесно е да не обръщаш внимание на дъжда, когато имаш мушама. Но как щеше да се чувства тя, ако трябваше да си изкарва прехраната на улицата? Щеше ли да бъде пак всеопрощаваща към хората от нейното минало? Положително не. Нищо не е по-обикновено от това да чувстваш, че други са виновни за твоите несполуки и да забравяш онези, които са дали своя принос за постиженията ти.

5. Сестра ти уважава твоя баща, но същевременно негодува от факта, че ти си бил предпочитаният. В това писмо личи рафинираната й ревност. Между редовете тя поставя въпроса; аз обичам татко и съм се старала да живея така, че той да се гордее, дето съм негова дъщеря. А трябва да се задоволявам с трохите от неговата привързаност. Защото той обича теб, а защо трябва да е тъй?

Явно е, че с течение на годините баща ти се е възползувал чрез писмата си от емоционалната натура на сестра ти. Рисувайки картина, която отговаря на нейната представа за него — бездомен пес, прокълнат с един неблагодарен син, когото е отрупвал с любов и грижи, само за да бъде в замяна позорно третиран от него.

На 7 стр. тя изказва съжаление, че писмото ще бъде цензурирано. Но всъщност никак не съжалява. Доволна е, че ще мине през ръцете на цензурата. Подсъзнателно, когато го е писала, тя е мислила за цензурата с надежда да им внуши идеята, че семейство Смит е много сплотено: „Моля ви, не съдете за нас, останалите, по Пери.“

Колкото до майчинската целувка по удареното място у детето, това е женска форма на сарказъм.

6. Ти и пишеш, защото:

а) Я обичаш посвоему.

б) Чувстваш нужда от този контакт с външния свят.

в) Можеш да я използваш.

Заключение: от кореспонденцията между теб и сестра ти не може да има никаква полза. Развивай темите на писмата си в рамките на нейните разбирания. Не споделяй личните си заключения. Не я карай да застава в отбрана, не й позволявай и теб да поставя в отбранителна позиция. Уважавай ограничеността й, която й пречи да вниква в твоите разбирания, и не забравяй, че тя се засяга, когато критикуваш баща си. Бъди постоянен в отношенията си към нея и не затвърждавай с нищо повече мнението й, че си слаб характер — не защото се нуждаеш от нейната добра воля, а защото тогава ще трябва да очакваш нови писма като това, а те само биха задълбочили твоите и без друго опасни антиобществени инстинкти.

Докато Пери продължаваше да сортира и да избира, купът материал, който смяташе много ценен, за да се раздели с него, макар и временно, застрашително нарасна. Но как да постъпи? Не можеше да рискува да изгуби бронзовия медал от Корея или дипломата си от гимназията (издадена от отдел просвета при общината Левънуърт — придобита като резултат от ученето му в затвора). Не му се искаше да рискува и загубата на един голям дебел плик, издут от снимки — предимно негови, — подредени по възраст, от малко хубаво момче, фотографиран, когато беше в търговския флот (на гърба на снимката беше написал „16-годишен, безгрижен и невинен“), до последните снимки от Акапулко. А имаше още около петдесет други неща, които бе решил непременно да вземе със себе си: картите си за скрити съкровища, скицника на Ото и две дебели тетрадки — по-дебелата беше речник, съставен лично от него. Думи, подредени не по азбучен ред, които той намираше „красиви“ или „полезни“, или най-малко „заслужават да се запомнят“. (Пример от една страница: „thanatoid — смъртно; omnilingual — опитен в езиците; amerce — наказание, размерът му е определен от съд; nescient — невежество; facinorus — отвратително покварен; hagiophobia — болезнен страх от свети места и неща; lapidicolous — живеещ под камъни като някои слепи бръмбари; dyspathy — липса на съчувствие, на другарско чувство; psilopher — човек, който на драго сърце би минал за философ; omophagia — ядене на сурово месо, церемония при някои диви племена; depredate — да ограбвам, да крада, да нападам; aphrodisiac — билка или нещо подобно, което възбужда половото желание; megalodactylous — да имаш ненормално големи пръсти; myrtophobia — страх от нощта и тъмнината“.)

На корицата на другата тетрадка почеркът (с който така се гордееше), наситен с женствени заврънкулки, заявяваше, че съдържанието е „Личният дневник на Пери Едуард Смит“ — неточно определение, защото това ни най-малко не беше дневник, а по-скоро вид антология, съставена от съмнителни факти („Всеки петнадесет години Марс се приближава до земята; 1958 е такава година“), стихове и литературни цитати („Никой човек не е остров, създаден да е сам“), пасажи от вестници и книги, парафразирани или цитирани. Например: