Анри Труайя - Ейглетиерови

— Добре — каза тя. — Ще говоря с баща ти.

Той я зацелува буйно.

— Ти си прекрасна! С твоя помощ, уверен съм, всичко ще се нареди! Искаш ли да ти покажа маршрута си?

Двамата се наведоха над атласа, но Франсоаз влезе и ги прекъсна: Карол ги чакала в хола. Даниел изръмжа недоволно, загдето нямал възможност да бъде спокоен дори десет минути в тази къща, оправи с пръсти вместо с гребен косата си и тръгна подир сестра си и леля си. След като затвори добре вратата на стаята си, той залепи една хартийка между бравата и рамката.

— Само така — каза той — съм сигурен, че никой няма да дойде да тършува й стаята ми, докато ме няма.

— Кой ли пък ще дойде да тършува у тебе? — каза Франсоаз. — Твоето безредие никого не интересува.

— Ами! — каза той. — Уверен съм, че Агнес ми задига марки, за да ги пробутва на хлапето си.

— Бедната Агнес… как можеш?

Те поспориха малко, така, по навик. Вратата на хола беше отворена. Тук отвсякъде лъхаше студенина — като се почне от светлорозовите копринени тапети и се стигне до скъпите и добре поддържани мебели Луи XV. Всичко бе поставено на мястото си. Живот, скован сякаш във витрина. Карол по навик беше в бледосин домашен пеньоар с широки ръкави.

— Ще ме извините, загдето ви посрещам неглиже — каза тя. — Но просто съм съсипана, когато се прибирам вечер.

Всъщност тя имаше отпочинал вид и навярно само от желание да се харесва се обличаше така. С безпристрастие Мадлен се възхити на това стройно тяло, на тази малка котешка глава със заострена муцуна, на тази късо подстригана коса и тези сиви очи, в чието изражение, малко уморено и разсеяно, не липсваше чар. Макар че не беше в пълния смисъл на думата красива, съвсем естествено бе да се предполага, че именно тя е съблазнила Филип. Освен това тя бе на тридесет и две години, а той на четиридесет и пет.

— Аз трябва да се извиня — каза Мадлен. — Пристигам, без да предупредя…

— Но, Мадлен, вие сте у дома си! — каза Карол. — Всички се радваме, че ви виждаме. Наредих да приготвят стаята ви…​

Настръхнала изведнъж, Мадлен възрази:

— Няма да спя тук.

— Защо?

— След всичко, случило се последния път!…

— Няма смисъл! Филип беше кипнал. Но вие си го познавате, той съжалява, забравил е вече всичко…

— Той може, но аз не! — каза Мадлен. — Пък и вече си наех стая в един хотел, на две крачки…

В погледа й се четеше такава решителност, че Карол се отказа да я увещава. Нейната капитулация успокои Мадлен, която обичаше да проявява от време на време своя твърд характер. След като сметна, че въпросът е ликвидиран, тя се усмихна и започна да слуша Даниел, който разказа, че бил избран „чрез тайно гласуване“ (тази подробност, изглежда, му бе направила, силно впечатление), за да участвува в конкурса на фондацията „Зелиджа“. Той завърши:

— Ако всичко върви добре, през юли ще замина за Брега на слоновата кост.

— Най-напред баща ти трябва да даде съгласието си — каза Карол.

— Ще го даде — избърза Даниел й хвърли към Мадлен непредпазлив съзаклятнически поглед, който не убягна на Карол.

— Кога се връща Филип? — попита Мадлен.

— Вдругиден, доколкото зная — отвърна Карол. — Надявам се, че ще бъдете още тук.

— Да, вероятно…

— Много ме ядосва Жан-Марк. Връща се все по-късно. Няма да го чакаме за вечеря!

— О, няма! — каза Даниел. — И без това Мерседес ще негодува!

— Задържахте ли я в края на краищата? — попита Мадлен.

— Е, да! — въздъхна уморено Карол.

— Чудно защо! — намеси се Франсоаз.

— Колкото Агнес е привързана, толкова тая ми къса нервите — преувеличи Даниел. — Горда е като матадор, когато излиза на арената. Тя няма да си мръдне и малкия пръст, за да направи някаква услуга след работното си време, и точно в девет часа, дори дъжд да вали, дори вятър да духа, ще офейка. Това е истина, Маду! Аз съм уверен, че ако девет часът удари, когато сервира сиренето, тя ще тръсне подноса в средата на масата, ще хвърли на пода престилката си и ще хукне през вратата така, както работниците в „Рено“ напускат работата, когато конвейерът спре.

— Ти преувеличаваш! — каза, смеейки се, Карол.

— Никак даже! Спомни си миналия петък! Когато Дюхурионови и Шалузови бяха на вечеря у нас, Агнес сервира десерта! Как хубаво бих измел тая Мерседес, ако бях на твое място!

— Тя ми е много необходима — каза Карол. — Глади прекрасно, пък е и чиста, и уредна, и педантична…

— Какво говориш! Обърква всичко. Когато искам да взема от шкафа си бельо, никога не съм сигурен дали нещата там са мои, дали не са на татко, или на Жан-Марк. Нямам вече нито едни гащета за плуване! За да съм спокоен, купих си два чифта найлонови и сам си ги пера!