Анри Труайя - Ейглетиерови

Бе решила да му се противопостави, дори да се скара с него, ако е необходимо, но да успее в мисията си. Бяха й необходими десет минути, за да се преоблече. Ето още една червена светлина. Последната. Тя приготви парите предварително, за да плати на шофьора. Той й помогна да извади автомата от колата.

Влязла в стаята си, тя вече не искаше да се занимава с негъра пушач, който бе поставила върху тоалетната масичка: сега трябваше да мисли за предстоящия си разговор с Филип. Права, по комбинезон пред огледалото, тя четкаше със сила косите си и мислено си повтаряше доводите, които щеше да използува. Тесните презрамки на сутиена се бяха врязали в тлъстите й рамене. Кожата под врата се бе зачервила и настръхнала. Беше смръщила вежди над сърдития си поглед. Бързо облече „вечерната си рокля“ — все същия модел, права, тъмносиня, — напудри носа и брадата си, провери дали има достатъчно цигари в чантата, облече мантото си, отправи се към вратата и с изненада улови в огледалото погледа на автомата, който втренчено я гледаше.

Седнал на бюрото си, със скръстени ръце, с брада, опряна на гърдите, Филип слушаше сестра си с растящ гняв. През целия му живот ли щеше да се намесва тя в семейните им работи под претекст, не се е грижила за децата в продължение на няколко години? Как не може да разбере, не вече е извън курса, че вече никой вкъщи няма нужда от нея, че племенниците й я обичат много, но при условие че си стои там, в провинцията. Пък и как се вълнува сега, за да защити пред него каузата на Даниел! Смешно е! Тя сновеше с мъжка походка от прозореца до масата, с цигара в уста. Той би искал да й каже „не!“, за да й отнеме илюзията, че е победила. Но безспорно Даниел трябваше да извърши това пътешествие. Колкото по-тежко бъде изпитанието, толкова повече момчето ще закали характера си. Единственото възражение, което Филип можеше да направи, беше, че проектът му се поднася от Мадлен! Имаше тук нещо унизително за неговото бащинско самолюбие. Той отпусна ръце и забарабани с десетте си пръста по ръба на масата.

— Аз зная много добре какво ще ми възразиш — каза Мадлен. — Според теб Даниел е още млад. Макар че по външност е още дете, но фактът, че има желание да направи това пътуване, трябва да ни убеди, че умът му е вече узрял.

Това „ни“ накара Филип да изскочи от кожата си.

— Не се тревожа, че Даниел е още дете, а заради учението му. Той трябва да подготви матурата си. С мисълта за това пътешествие в главата си той ще занемари всичко. Ами ако го скъсат? Ще трябва ли все пак да замине?

Той долови, че въпреки желанието си беше така извъртял въпроса, сякаш искаше мнението на сестра си.

— Не би ли могло да му се каже, че ще замине само ако издържи изпитите си, за да бъде подтикнат да учи? — предложи тя.

Той подскочи. Тя му бе дала повод да й възрази.

— Не! — отсече той. — Аз съм против тази система — да се примамват децата с награда. Даниел трябва сам да поеме отговорността. Той ще замине каквото и да се случи!

— Имаш право — каза Мадлен.

Той разбра, че резултатът от това сражение я задоволява, но че от тактичност не иска да изрази задоволството си. В края на краищата така е по-добре. Миналия път той беше прекалил с нея. Глупава история! И то за нищо. Тя си бе отишла, като тръшна вратата. Какво толкова оскърбително й бе казал? Вече не можеше да си спомни. От известно време паметта му изневеряваше и това го тревожеше. Много работа. Впрочем защо така предпазливо се отнасяше към сестра си? Той мразеше любезниченето. То е благодетел на слабите. Да разчиташ на милостта на другите, значи да загубиш част от личното си достойнство. Молил ли е той някога някого за снизхождение?

— Даниел ще бъде много щастлив! — каза Мадлен.

Той поклати глава в знак на съгласие, против волята си. Тя угаси цигарата си в една китайска чинийка, която служеше за пепелник. Погледът й обходи книгите по лавиците на библиотеката.

— Много ми харесва тази стая — подхвана тя.

На вратата се почука и на прага се появи Мерседес, пак сърдита, разбира се.

— Портиерката дойде да ме предупреди, че колата на мадам Горже пречи на един от съпритежателите да паркира — каза тя. — Иска някой веднага да отиде и да я премести.

— Тюх! — извика Мадлен. — Слизам!

Извади от чантата си ключа на колата и се спусна надолу. След нея и Филип веднага излезе от кабинета си. Той искаше да използува краткото отсъствие на сестра си, за да поговори насаме със своя син. Намери Даниел в стаята му, наведен над домашно. Върху масата падаше жълтеникава светлина от корема на лампиона луна, окачен на тавана. Остри звуци на джазова музика заглушаваха ушите. При отварянето на вратата Даниел вдигна глава и му отправи въпросителен поглед. Нямаше съмнение, че, след като бе изпратил леля си при баща си, сега очакваше резултата от преговорите.